Прибирам се, а пак съм там,
разхождам се във твойто подсъзнание.
А ти си вечно неразбран
и търсиш пак за грешките си оправдание.
В главата ти съм рошава, пияна
и боса тичам си по пясъка.
От светлина усмивката обляна,
не можеш ли да ме изтриеш с крясъка?
А вместо туй ти дрехите ми късаш жадно
и нямаш сили да се обуздаеш.
Не можеш да ме имаш тъй нахално,
без малко и душата да ми опознаеш!
Мечтаеш ли си да ме имаш цялата
и голи да посрещаме зората?
Тогава спри с фантазиите, скачай в ямата
и утре ще се срещнем в
надпреварата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар