Как да живея
"Повечето от онова, което наистина ми е потребно, за да знам как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил още в детската градина. Ето какво научих там:
Играйте честно.
Не удряйте хората.
Оставяйте нещата там, където сте ги намерили.
Не вземайте вещи, които не са ваши.
Извинете се, ако сте обидили някого.
Мийте ръцете си преди всяко ядене.
Изчервявайте се.
Топлите сладки и студеното мляко са полезни.
Живейте хармонично.
Научете нещо.
Измислете нещо.
Порисувайте.
Попейте.
Потанцувайте.
Поиграйте. Поработете… Всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте.
Когато сте на улицата, внимавайте дали не идва кола.
Дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.
Бъди готов за чудеса.
Помни малкото зрънце, което си посадил в пластмасовата чашка.
(Корените му отиват надолу, стъблото – нагоре, и никой
не знае как и защо, но и ние сме като него.)
Дори златната рибка, и хамстерите, и белите мишки,
и растението в пластмасовата чашка умират.
Ние също. Най-важната дума на света е: Виж!
Всичко, което трябва да знаем, е някъде там.
Ти си на този свят, за да се учиш."
Робърт Фулам
Двама влюбени отишли при един мъдрец и го попитали:
- Днес ние сме много влюбени, искаме нашата любов да продължи вечно, ти си мъдър, кажи ни как да задържим любовта?
- Добре, казал мъдрецът. Намерете по един орел, уловете го и го донесете при мен на върха на планината.
Двамата млади се разделили и по различни пътища намерили всеки един по един орел. Донесли го при мъдреца.
- А сега им вържете краката и ги пуснете да излетят.
Младите така и направили. Вързали краката и пуснали орлите. Не след дълго те паднали на земята, не успели да летят. Започнали да се кълват един друг в опит да отвържат краката си.
- Отвържете ги, казал мъдрецът. И отново ги пуснете.
Орлите излетели нависоко.
- Ето това е тайната, никога не се "връзвайте" един друг, защото тогава любовта ще умре и нито един от вас няма да може да живее на воля и да се радва на своя полет.
" - Имах една жена, Демире... Красива жена, силна. Много достойна. Когато я изоставих, вървя дълго след мен. Като Мария- Магдалена след Христос. Продължаваше да вярва в мен. Вярваше дори в нещо, което аз отдавна бях забравил, че нося. Беше надскочила гордостта. Тогава я мразех, тежеше ми тази нейна любов. Много по- късно разбрах защо. Защото не можех да обичам като нея. Не бях се научил. Бях свикнал да ме обича. Мислех, че ще ме обича каквото и да се случи. Когато един ден осъмнах без сянката й зад гърба си, усетих самота, каквато не бях изпитвал. А разбрах какво е истинска пустота, когато я видях, прегърнала друг.
- Потърси ли я?
- Не. След като се страхуваш да обичаш, не ти се дава и смелост нито за битка, нито за извинение..."
Мария Лалева - "Живот в скалите"
Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живели във къщурка, ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извий — къщичката ще ги скрий, зимна буря ли завей — в къщи ален огън грей.
Имали си те козица, с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. Крехко в трема[1] тя врещяла, с ясен звън ги веселяла и ги хранела с попара, щом тревицата покара.
Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и побутвал Мързеланка:
— Ставай, пиле, стига нанка!
Но невястата кротува и се прави, че не чува.
— Ставай мари, Мързелано!
— Луд ли си бре — толкоз рано!
Най-подире къмто пладне те надигали се гладни и си хапвали попара във гаванката си стара. После с въже във ръката той отивал във гората и събраните дърва сам отнасял във града. А невяста Мързеланка тежко сядала на сянка — с почнатата от неделя чужда прежда и къделя.
Тъй минавали се дните, тъй живели те честити.
Но — случило се веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла в къра там нашир и длъж, се объркала в тъмата и изчезнала в гората.
— Бре, къде ли е ваджишка[2]! — рекла булката с въздишка. — Потърси я, Мързелане!
— Нищо няма да й стане! Ти ще видиш, че самичка ще си дойде таз козичка.
— Ще й видиш веч рогата на полянката в гората.
— Я недей ми дига врява! — кипнал Мързелан тогава. — Щом ти трябва — прав ти път! Хе полето, хе лесът!
— Брава, тъй, ами че как! Аз ще тръгна в тоя мрак да лудея по гората, ти пък скрий си тук главата и очаквай под юргана за попарата зарана!
И разсърдени тогаз, легнали си те завчас и сънували насън, че се гонят с меден звън две стада кози навън.
А в далечен пущинак, де не стъпва кози крак, Вълчо срещнал сам-самичка просълзената козичка, па любезно се засмял и завчас си я изял.
Дигнали се пак по пладне нашите ленивци гладни. Но не яли веч попара във гаванката си стара.
— Ех — въздъхнал примирен Мързелан след някой ден, — като имаме къщурка, въженце и пъстра хурка, криво-ляво щем прекара на света и без попара!
И занизали се дните, вечерите и нощите. И семейството лениво заживяло пак щастливо.
Но веднъж над божи свят рукнал едър дъжд и град: изпочукал класовете, с меч пронизал листовцете — и на къщицата крива счупил керемидка сива.
— Слушай, мъжо Мързелане, няма то така да стане — рекла грижната съпруга, — трябва да поставиш друга! На̀ — отново падна капка на съдраната ти шапка!
— Не — съпругът й отвръща, — грижата за всяка къща на стопанката се пада! Я скочи ти като млада и догде те зърна аз, всичко поправи завчас!
— Бооже — рекла Мързеланка, — станала съм вече сянка! Делник-празник, сряда, петък шетай пусти женски шетък — а сега за Мързелана и зидарка пък да стана!
Никой труд си не направил и вредата не поправил. А дъждовната вода текла, текла за беда. Гнили ден из ден гредите и рушили се стените. И когато над света долетяла есента и един намръщен ден ревнал вятърът студен, в миг къщурката прогнила до основи се срутила.
Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял във прах и пот облян, злополучни Мързелан. А с оскубана глава изпълзяла след това и нещастната стопанка — пъргавица Мързеланка. И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледнали се криво, па заплакали горчиво, че си нямат ни козица със рогчета и брадица, нито въже, нито хурка, ни пък нисичка къщурка.
Бележки
[1] Трем — покрито място пред къща. ↑
[2] Ваджишка — проклета. ↑
------------------------------------------------------------------------------------
Научих, че...
"Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.
Научих, че независимо колко и страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и би било добре да има нещо друго, което да заеме мястото й.
Научих, че има хора, които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.
Научих, че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава, че не те обича с цялото си сърце.
Научих, че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.
Научих, че въпреки че думата "любов" може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих, че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат съвсем различни неща.
Научих, че опитвайки се да се вкопчим в тези, който обичаме всъщност ги отблъскваме. Оставайки им свобода, те ще останат с нас завинаги."
"Повечето от онова, което наистина ми е потребно, за да знам как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил още в детската градина. Ето какво научих там:
Играйте честно.
Не удряйте хората.
Оставяйте нещата там, където сте ги намерили.
Не вземайте вещи, които не са ваши.
Извинете се, ако сте обидили някого.
Мийте ръцете си преди всяко ядене.
Изчервявайте се.
Топлите сладки и студеното мляко са полезни.
Живейте хармонично.
Научете нещо.
Измислете нещо.
Порисувайте.
Попейте.
Потанцувайте.
Поиграйте. Поработете… Всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте.
Когато сте на улицата, внимавайте дали не идва кола.
Дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.
Бъди готов за чудеса.
Помни малкото зрънце, което си посадил в пластмасовата чашка.
(Корените му отиват надолу, стъблото – нагоре, и никой
не знае как и защо, но и ние сме като него.)
Дори златната рибка, и хамстерите, и белите мишки,
и растението в пластмасовата чашка умират.
Ние също. Най-важната дума на света е: Виж!
Всичко, което трябва да знаем, е някъде там.
Ти си на този свят, за да се учиш."
Робърт Фулам
------------------------------------------------------------------------------------
Притча за вечната любовДвама влюбени отишли при един мъдрец и го попитали:
- Днес ние сме много влюбени, искаме нашата любов да продължи вечно, ти си мъдър, кажи ни как да задържим любовта?
- Добре, казал мъдрецът. Намерете по един орел, уловете го и го донесете при мен на върха на планината.
Двамата млади се разделили и по различни пътища намерили всеки един по един орел. Донесли го при мъдреца.
- А сега им вържете краката и ги пуснете да излетят.
Младите така и направили. Вързали краката и пуснали орлите. Не след дълго те паднали на земята, не успели да летят. Започнали да се кълват един друг в опит да отвържат краката си.
- Отвържете ги, казал мъдрецът. И отново ги пуснете.
Орлите излетели нависоко.
- Ето това е тайната, никога не се "връзвайте" един друг, защото тогава любовта ще умре и нито един от вас няма да може да живее на воля и да се радва на своя полет.
------------------------------------------------------------------------------------
Имах една жена..." - Имах една жена, Демире... Красива жена, силна. Много достойна. Когато я изоставих, вървя дълго след мен. Като Мария- Магдалена след Христос. Продължаваше да вярва в мен. Вярваше дори в нещо, което аз отдавна бях забравил, че нося. Беше надскочила гордостта. Тогава я мразех, тежеше ми тази нейна любов. Много по- късно разбрах защо. Защото не можех да обичам като нея. Не бях се научил. Бях свикнал да ме обича. Мислех, че ще ме обича каквото и да се случи. Когато един ден осъмнах без сянката й зад гърба си, усетих самота, каквато не бях изпитвал. А разбрах какво е истинска пустота, когато я видях, прегърнала друг.
- Потърси ли я?
- Не. След като се страхуваш да обичаш, не ти се дава и смелост нито за битка, нито за извинение..."
Мария Лалева - "Живот в скалите"
------------------------------------------------------------------------------------
Имали си те козица, с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. Крехко в трема[1] тя врещяла, с ясен звън ги веселяла и ги хранела с попара, щом тревицата покара.
Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и побутвал Мързеланка:
— Ставай, пиле, стига нанка!
Но невястата кротува и се прави, че не чува.
— Ставай мари, Мързелано!
— Луд ли си бре — толкоз рано!
Най-подире къмто пладне те надигали се гладни и си хапвали попара във гаванката си стара. После с въже във ръката той отивал във гората и събраните дърва сам отнасял във града. А невяста Мързеланка тежко сядала на сянка — с почнатата от неделя чужда прежда и къделя.
Тъй минавали се дните, тъй живели те честити.
Но — случило се веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла в къра там нашир и длъж, се объркала в тъмата и изчезнала в гората.
— Бре, къде ли е ваджишка[2]! — рекла булката с въздишка. — Потърси я, Мързелане!
— Нищо няма да й стане! Ти ще видиш, че самичка ще си дойде таз козичка.
— Ще й видиш веч рогата на полянката в гората.
— Я недей ми дига врява! — кипнал Мързелан тогава. — Щом ти трябва — прав ти път! Хе полето, хе лесът!
— Брава, тъй, ами че как! Аз ще тръгна в тоя мрак да лудея по гората, ти пък скрий си тук главата и очаквай под юргана за попарата зарана!
И разсърдени тогаз, легнали си те завчас и сънували насън, че се гонят с меден звън две стада кози навън.
А в далечен пущинак, де не стъпва кози крак, Вълчо срещнал сам-самичка просълзената козичка, па любезно се засмял и завчас си я изял.
Дигнали се пак по пладне нашите ленивци гладни. Но не яли веч попара във гаванката си стара.
— Ех — въздъхнал примирен Мързелан след някой ден, — като имаме къщурка, въженце и пъстра хурка, криво-ляво щем прекара на света и без попара!
И занизали се дните, вечерите и нощите. И семейството лениво заживяло пак щастливо.
Но веднъж над божи свят рукнал едър дъжд и град: изпочукал класовете, с меч пронизал листовцете — и на къщицата крива счупил керемидка сива.
— Слушай, мъжо Мързелане, няма то така да стане — рекла грижната съпруга, — трябва да поставиш друга! На̀ — отново падна капка на съдраната ти шапка!
— Не — съпругът й отвръща, — грижата за всяка къща на стопанката се пада! Я скочи ти като млада и догде те зърна аз, всичко поправи завчас!
— Бооже — рекла Мързеланка, — станала съм вече сянка! Делник-празник, сряда, петък шетай пусти женски шетък — а сега за Мързелана и зидарка пък да стана!
Никой труд си не направил и вредата не поправил. А дъждовната вода текла, текла за беда. Гнили ден из ден гредите и рушили се стените. И когато над света долетяла есента и един намръщен ден ревнал вятърът студен, в миг къщурката прогнила до основи се срутила.
Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял във прах и пот облян, злополучни Мързелан. А с оскубана глава изпълзяла след това и нещастната стопанка — пъргавица Мързеланка. И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледнали се криво, па заплакали горчиво, че си нямат ни козица със рогчета и брадица, нито въже, нито хурка, ни пък нисичка къщурка.
Бележки
[1] Трем — покрито място пред къща. ↑
[2] Ваджишка — проклета. ↑
------------------------------------------------------------------------------------
Научих, че...
"Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.
Научих, че независимо колко и страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и би било добре да има нещо друго, което да заеме мястото й.
Научих, че има хора, които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.
Научих, че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава, че не те обича с цялото си сърце.
Научих, че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.
Научих, че въпреки че думата "любов" може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих, че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат съвсем различни неща.
Научих, че опитвайки се да се вкопчим в тези, който обичаме всъщност ги отблъскваме. Оставайки им свобода, те ще останат с нас завинаги."
------------------------------------------------------------------------------------
Притча за усмивката
Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.
Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.
Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.
Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.
Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: "Какво те направи толкова щастлив?" Момчето отговорило: "Обядвах с Бог". И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: "И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал."
През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: "Татко, какво те направи толкова щастлив?" Той отговорил: "Ядох сандвичи с Бог в парка." Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: "И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах."
Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот.
------------------------------------------------------------------------------------
Аз исках
Аз исках ти пред мене да вървиш,
пъртина през горите да проправяш,
над мен като зорница да гориш
и пътя към звезда да озаряваш!
Да бъдеш светлина над моя ден -
високо над планетата изгряла.
А силна бе, когато не пред мен
а все до мене тихо си вървяла!
Евтим Евтимов
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена...
Евтим Евтимов
Когато си отиде ти от мен,
разпънаха ме сили непознати.
И аз проклех и твоя първи ден,
и твоята любов и радостта ти.
Тогаз разбрах, че под това небе,
когато във любов съм ти се вричал,
измамвал съм се сто пъти. Не теб -
аз себе си чрез тебе съм обичал.
Добри Жотев
Четири свещи горели бавно в една стая. Светлината им била слаба, мъждукали и тихо си говорели:
Първата свещ казала: "Аз съм Мир, но напоследък никой не се интересува от мен." След което бавно угаснала.
Втората свещ казала: "Аз съм Вяра, но вече никой няма нужда от мен." И нейният пламък помръкнал.
И третата свещ тъжно проронила: "Аз съм Любов и останах без сили..."
Изведнъж в стаята влязло едно дете и започнало да моли на висок глас: "Не изгасвайте, ще стане тъмно, много тъмно!"
Тогава Четвъртата свещ прошепнала на малкото момче:
"Не се страхувай, защото аз съм Надежда, и докато горя, мога отново и отново да давам светлина на другите."
Познавам те. Ти си добро момиче. Винаги си била добро момиче. Дълбоко в себе си обаче смяташ, че животът не се изчерпва със спазване на правила. Тайно жадуваш за неизвестността. Ако си честна към себе си, Той е част от непозната територия. Подбираш грижливо партньорите си, ала отдадеш ли се на някому, стандартите ти, към които обикновено се придържаш, излитат през прозореца. Мислиш, че ще се омъжиш за приятеля си. Питаш се обаче, защо не носиш венчална халка. Обичаш семейството си, но искаш да решаваш сама, как да живееш. Същевременно се тревожиш, че близките ти няма да одобрят избора ти.
Н. Спаркс
Едно магаре паднало в един кладенец, който фермерът бил забравил да покрие. Животното ревяло жално часове наред, докато фермерът се чудел какво да предприеме. Накрая той решил, че магарето е старо, а кладенецът и без това трябвало да се закрие, така че нямало смисъл да се хабят сили за спасителна операция.
Той помолил своите съседи да му помогнат. Всеки взел по една лопата и започнал да гребе тор и да я хвърля в кладенеца. Магарето разбрало какво му готвят и отначало заревало още по-силно. Но после, за учудване на всички, то млъкнало.
След като хвърлили по още няколко лопати, фермерът решил да провери какво става на дъното на кладенеца. Той бил изумен, когато разбрал, че след всяка хвърлена лопата с мръсотия върху него магарето се отърсвало и стъпвало върху нея. Така съвсем скоро, за всеобщ потрес, животното се показало на ръба на кладенеца и в тръс се отдалечило.
Животът ще се опитва да ви закопае с всякакви мръсотии. Начинът да се измъкнете от кладенеца е да се отърсвате и да правите крачка нагоре. Всяка беда, която ви сполети, може да бъде здраво стъпало.
"Скритият дар" - Джериес Авад
"Ние - мъжете, синко, сме лигльовците на дядо Боже. Особена грижа сме му - голяма и ласкава. Дава ни един ангел за майка и ни изпраща винаги още един - да ни изправи, да ни събере, да ни върне на света. И пак в женски образ.
- Голямата любов?
- Не, детето ми! Голямата жена. Голямата жена не винаги е голямата любов. А и голяма любов няма. Всяка голяма любов е предпоследна, като заповедите в казармата.
- А голямата жена?
- Тя е вторият ангел. Идва в най-тъмната част от живота ти и те спасява. След което ти я изоставяш... Или поне аз така направих.
- Но защо?!
- Заради младата, заради русата, заради множественото число....
- И пак не разбирам. Защо си изоставил ангела?
- Защото, момче, с ангел се живее трудно. Иска се много кураж, а пък аз съм лигльото на дядо Боже. И като истински лигльо си позволих лукса да се страхувам и глезя повече от необходимото.
- И къде е сега ангелът ти?
- Като всеки ангел - пази ме от разстояние от мен самия, но е достатъчно близо, за да ме спаси бързо, ако се наложи."
"Живот в скалите" - Мария Лалева
"Красотата - това не са дългите коси, красивите крака, загорялата кожа или идеалните зъби. Красотата - това е лицето, което е плакало, а сега се усмихва, красотата - това е белега на коляното, останал от падане в детството, красотата е в тъмните кръгове под очите, когато любовта не ти позволява да заспиш, красотата - това е изражението на лицето, когато будилникът звъни, тя е размазаният грим, който се стича по лицето ти след душа, това е смеха, когато се шегуваш и ти си единствения, който е разбрал шегата. Красотата е в погледа ти, когато виждаш Него, когато плачеш над страховете си, красотата - това са бръчките, които идват с годините. Красотата - това е начина, по който общуваме с вътрешното си Аз, и начина, по който го проявяваме навън. Красотата - това са знаците в живота, всички удари и грижи, които поемаме. Красотата - това е да си позволиш да живееш, да бъдеш истински жив!"
Ема Уотсън
Една жена трябвало да чака дълго на летището. Купила си интересна книга, с която да прекара часовете преди полета, и пакет бисквити. Както си четяла, до нея седнал млад мъж, отворил списание и се зачел.
Между двамата бил пакетът с бисквитите. Когато тя взела първата, младежът до нея, без да пита, също си взел. Тя се подразнила, но нищо не казала. Той обаче продължил най-нахално да яде от бисквитите й. Това я вбесявало, но решила да си мълчи и да си изяде бисквитите най-бързо. Когато в пакетчето останала само една, жената се зачудила как ли ще постъпи наглият младеж сега.
Той взел последната бисквита, разчупил я на две и дал едната половина на жената, а другата изял сам. „Какво възпитание! - помислила си тя - Дори не ми благодари!" Скоро жената с облекчение чула да обявяват полета й.
След като се качила в самолета, си отворила чантата, за да продължи с четенето. А там пакетчето бисквити стояло недокоснато.
- Боже мой! - помислила си жената. - Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови, а той ги е разделил с мен.
Било прекалено късно, за да се извини на младежа. Оставало й само с мъка да признае, че нахалният, невъзпитаният и неблагодарният не е бил той.
Нека не бързаме да съдим. Понякога не можем да поправим грешките си.
------------------------------------------------------------------------------------
Любовта
"Любовта е временна лудост. Избухва като земетресение и след това отшумява. И когато отшуми, трябва да се вземе решение. Трябва да разбереш дали корените са станали толкова преплетени заедно, че е немислимо да се разделят. Защото точно това е любовта. Любовта не е задух, не е вълнение, не е провъзгласяване на обещания за вечна страст. Това е просто "да си влюбен", което всеки от нас може да се убеди, че е.
Любовта сама по себе си е това, което е останало, когато любовта е изгоряла, и това е едновременно и изкуство и злополука. Майка ти и аз я имахме, имахме корени, които растяха един към друг под земята и когато всичкия хубав цвят беше паднал от нашите клони, ние открихме, че бяхме станали едно дърво, а не две."
"Капитан Корелис Мандолин" - Луис Де Берниер
------------------------------------------------------------------------------------
Пясък и камък
Двама приятели вървели през пустинята. По някое време те се скарали и единият ударил другия по лицето. Плесницата била болезнена, но човекът не казал и дума. Вместо това написал в пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ми удари плесница."
Двамата продължили да вървят и стигнали до оазис, където решили да се окъпят. Онзи, който получил плесница, започнал да се дави, но приятелят му успял да го извади. Когато се свестил, пострадалият издълбал върху камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота."
Тогава другият го попитал:
- Когато те ударих, ти писа върху пясък, а сега върху камък. Защо?
А другият отговорил:
- Нарани ли ни някой, най-добре да го запишем върху пясък, за да могат ветровете на прошката да го заличат.Но ако някой ни направи добро, трябва да го увековечим върху камък, за да устои на поривите на всеки вятър.
Научете се да пишете болките си в пясъка, а полученото добро да издълбавате в камъка.
"Скритият дар" - Джериес Авад
Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка - едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа:
- О, Боже, Ти някога ми каза, че Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам, защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме оставял сам.
Господ му отговорил:
- Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!
------------------------------------------------------------------------------------
Притча за Любовта и Раздялата
На една пейка седели Любовта и Раздялата и както всеки ден наблюдавали по някоя двойка и клюкарствали. Раздялата казала на Любовта:
- Хайде да се хванем на бас, че ще ги разделя.
- Нека да отида до тях само веднъж и после можеш да правиш каквото искаш. Нека видим дали ще успееш да ги разделиш - казала Любовта.
Раздялата се съгласила. Любовта отишла при двойката, докоснала ги и видяла как през очите им прехвърча искра. Любовта отишла и казала на Раздялата:
- Сега е твой ред.
- Не сега нищо не мога да направя - казала тя. Сърцата им са пълни с любов. Ще ги навестя по-късно.
Минало време. Раздялата отишла в дома на двойката. Там видяла, че жената вече е майка с бебе в ръцете, а до нея бил мъжът, баща на детето. Раздялата се надявала, че любовта им вече си е отишла, но като погледнала в очите им, видяла там Благодарността. Раздялата си казала: "Ами ще мина после пак".
Минали години. Раздялата пак навестила дома им. Там видяла как децата си играели из къщата, бащата тъкмо се връщал, уморен от работа, майката успокоявала едно от децата. Раздялата решила, че сега е моментът. И Любовта и Благодарността отдавна трябвало да ги няма. Но като погледнала в очите им, там видяла Уважението и Разбирането. "После пак ще погледна" - казала тя.
И пак се върнала. Децата вече били пораснали, родителите им помагали със съвети. Погледнала в очите им и разочаровано въздъхнала - там било Доверието. "Няма къде да ми избягат, пак ще дойда", си казала Раздялата.
Минало време и Раздялата пак отишла в дома им. Там си играели внуците, а една старица си плетяла до камината. Раздялата се зарадвала, мислела, че нейното време най-накрая е дошло и поискала да погледне в очите на старицата. Но тя станала и излязла от къщата. Раздялата тръгнала след нея. Старицата отишла на гробището и седнала пред гроба на мъжа си. "Закъснях!", си казала Раздялата. Времето е свършило моята работа" и погледнала в очите на старицата. А там видяла сълзи и спомени..... спомени за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие...
"И като я гледаше такава, той осъзна, че тя бе станала вече неуязвима и че тъкмо, когато изпитваше най-голяма нужда от съществото й, нямаше никаква власт над нея."
"Тютюн" - Димитър Димов
"Когато нощта е била твърде самотна... И пътят е бил твърде дълъг, и ти мислиш, че любовта е само за късметлиите и силните, просто помни, че през зимата дълбоко под горчивия сняг лежи семето, което с любовта на слънцето през пролетта ще стане роза."
Известен оратор започвал лекцията си, като държал във въздуха 20-доларова банкнота. В зала с 200 души той питал:
– Някой иска ли тази банкнота?
Много от слушателите вдигнали ръце.
– Добре, ще ви я дам, но първо ще направя това – и той я смачкал силно. – Кой я иска?
Хората отново вдигнали ръце.
– А ако направя това?
Ораторът пуснал банкнотата на земята и започнал да я тъпче с обувката си. После я вдигнал, съвсем смачкана и мръсна, и отново я предложил на публиката. И този път много хора вдигнали ръце.
– Приятели, получихме безценен урок. – казал ораторът. – Каквото и да правим с парите, те не губят стойността си и за това продължават да са желани. Защото 20 долара си остават 20 долара.
Много често в живота си ние сме смачкани и оваляни в калта заради взетите от нас решения и изпитанията, поднесени ни от съдбата. Тогава имаме чувството, че нищо не струваме. Без значение какво се е случило и какво ще се случи обаче, вие никога няма да изгубите стойността си: мръсни или чисти, смачкани или грижливо изгладени, вие си оставате безценни за онези, които ви обичат.
"Скритият дар" - Джериес Авад
"Лудост е да мразиш всички рози, защото си се убол на една от тях, да изоставиш всички мечти, защото една от тях не се е реализирала, да се откажеш от всички опити, защото един от тях се е провалил. Лудост е да осъдиш всички приятелства, защото едно те е предало да не вярваш в никаква любов, само защото една ти е била невярна, да изхвърлиш всички възможности да бъдеш щастлив, само защото не се е случило както трябва. Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила. След всеки край има ново начало."
Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.
Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.
Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.
Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: "Какво те направи толкова щастлив?" Момчето отговорило: "Обядвах с Бог". И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: "И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал."
През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: "Татко, какво те направи толкова щастлив?" Той отговорил: "Ядох сандвичи с Бог в парка." Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: "И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах."
Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот.
------------------------------------------------------------------------------------
Аз исках
Аз исках ти пред мене да вървиш,
пъртина през горите да проправяш,
над мен като зорница да гориш
и пътя към звезда да озаряваш!
Да бъдеш светлина над моя ден -
високо над планетата изгряла.
А силна бе, когато не пред мен
а все до мене тихо си вървяла!
Евтим Евтимов
------------------------------------------------------------------------------------
Обич за обичАз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена...
Евтим Евтимов
------------------------------------------------------------------------------------
СебеприсъдаКогато си отиде ти от мен,
разпънаха ме сили непознати.
И аз проклех и твоя първи ден,
и твоята любов и радостта ти.
Тогаз разбрах, че под това небе,
когато във любов съм ти се вричал,
измамвал съм се сто пъти. Не теб -
аз себе си чрез тебе съм обичал.
Добри Жотев
------------------------------------------------------------------------------------
Притча за четирите пламъкаЧетири свещи горели бавно в една стая. Светлината им била слаба, мъждукали и тихо си говорели:
Първата свещ казала: "Аз съм Мир, но напоследък никой не се интересува от мен." След което бавно угаснала.
Втората свещ казала: "Аз съм Вяра, но вече никой няма нужда от мен." И нейният пламък помръкнал.
И третата свещ тъжно проронила: "Аз съм Любов и останах без сили..."
Изведнъж в стаята влязло едно дете и започнало да моли на висок глас: "Не изгасвайте, ще стане тъмно, много тъмно!"
Тогава Четвъртата свещ прошепнала на малкото момче:
"Не се страхувай, защото аз съм Надежда, и докато горя, мога отново и отново да давам светлина на другите."
------------------------------------------------------------------------------------
Познавам те...Познавам те. Ти си добро момиче. Винаги си била добро момиче. Дълбоко в себе си обаче смяташ, че животът не се изчерпва със спазване на правила. Тайно жадуваш за неизвестността. Ако си честна към себе си, Той е част от непозната територия. Подбираш грижливо партньорите си, ала отдадеш ли се на някому, стандартите ти, към които обикновено се придържаш, излитат през прозореца. Мислиш, че ще се омъжиш за приятеля си. Питаш се обаче, защо не носиш венчална халка. Обичаш семейството си, но искаш да решаваш сама, как да живееш. Същевременно се тревожиш, че близките ти няма да одобрят избора ти.
Н. Спаркс
------------------------------------------------------------------------------------
Магарето в кладенецаЕдно магаре паднало в един кладенец, който фермерът бил забравил да покрие. Животното ревяло жално часове наред, докато фермерът се чудел какво да предприеме. Накрая той решил, че магарето е старо, а кладенецът и без това трябвало да се закрие, така че нямало смисъл да се хабят сили за спасителна операция.
Той помолил своите съседи да му помогнат. Всеки взел по една лопата и започнал да гребе тор и да я хвърля в кладенеца. Магарето разбрало какво му готвят и отначало заревало още по-силно. Но после, за учудване на всички, то млъкнало.
След като хвърлили по още няколко лопати, фермерът решил да провери какво става на дъното на кладенеца. Той бил изумен, когато разбрал, че след всяка хвърлена лопата с мръсотия върху него магарето се отърсвало и стъпвало върху нея. Така съвсем скоро, за всеобщ потрес, животното се показало на ръба на кладенеца и в тръс се отдалечило.
Животът ще се опитва да ви закопае с всякакви мръсотии. Начинът да се измъкнете от кладенеца е да се отърсвате и да правите крачка нагоре. Всяка беда, която ви сполети, може да бъде здраво стъпало.
"Скритият дар" - Джериес Авад
------------------------------------------------------------------------------------
Лигльовците на дядо Боже"Ние - мъжете, синко, сме лигльовците на дядо Боже. Особена грижа сме му - голяма и ласкава. Дава ни един ангел за майка и ни изпраща винаги още един - да ни изправи, да ни събере, да ни върне на света. И пак в женски образ.
- Голямата любов?
- Не, детето ми! Голямата жена. Голямата жена не винаги е голямата любов. А и голяма любов няма. Всяка голяма любов е предпоследна, като заповедите в казармата.
- А голямата жена?
- Тя е вторият ангел. Идва в най-тъмната част от живота ти и те спасява. След което ти я изоставяш... Или поне аз така направих.
- Но защо?!
- Заради младата, заради русата, заради множественото число....
- И пак не разбирам. Защо си изоставил ангела?
- Защото, момче, с ангел се живее трудно. Иска се много кураж, а пък аз съм лигльото на дядо Боже. И като истински лигльо си позволих лукса да се страхувам и глезя повече от необходимото.
- И къде е сега ангелът ти?
- Като всеки ангел - пази ме от разстояние от мен самия, но е достатъчно близо, за да ме спаси бързо, ако се наложи."
"Живот в скалите" - Мария Лалева
------------------------------------------------------------------------------------
Красотата"Красотата - това не са дългите коси, красивите крака, загорялата кожа или идеалните зъби. Красотата - това е лицето, което е плакало, а сега се усмихва, красотата - това е белега на коляното, останал от падане в детството, красотата е в тъмните кръгове под очите, когато любовта не ти позволява да заспиш, красотата - това е изражението на лицето, когато будилникът звъни, тя е размазаният грим, който се стича по лицето ти след душа, това е смеха, когато се шегуваш и ти си единствения, който е разбрал шегата. Красотата е в погледа ти, когато виждаш Него, когато плачеш над страховете си, красотата - това са бръчките, които идват с годините. Красотата - това е начина, по който общуваме с вътрешното си Аз, и начина, по който го проявяваме навън. Красотата - това са знаците в живота, всички удари и грижи, които поемаме. Красотата - това е да си позволиш да живееш, да бъдеш истински жив!"
Ема Уотсън
------------------------------------------------------------------------------------
Пакетче бисквитиЕдна жена трябвало да чака дълго на летището. Купила си интересна книга, с която да прекара часовете преди полета, и пакет бисквити. Както си четяла, до нея седнал млад мъж, отворил списание и се зачел.
Между двамата бил пакетът с бисквитите. Когато тя взела първата, младежът до нея, без да пита, също си взел. Тя се подразнила, но нищо не казала. Той обаче продължил най-нахално да яде от бисквитите й. Това я вбесявало, но решила да си мълчи и да си изяде бисквитите най-бързо. Когато в пакетчето останала само една, жената се зачудила как ли ще постъпи наглият младеж сега.
Той взел последната бисквита, разчупил я на две и дал едната половина на жената, а другата изял сам. „Какво възпитание! - помислила си тя - Дори не ми благодари!" Скоро жената с облекчение чула да обявяват полета й.
След като се качила в самолета, си отворила чантата, за да продължи с четенето. А там пакетчето бисквити стояло недокоснато.
- Боже мой! - помислила си жената. - Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови, а той ги е разделил с мен.
Било прекалено късно, за да се извини на младежа. Оставало й само с мъка да признае, че нахалният, невъзпитаният и неблагодарният не е бил той.
Нека не бързаме да съдим. Понякога не можем да поправим грешките си.
------------------------------------------------------------------------------------
Любовта
"Любовта е временна лудост. Избухва като земетресение и след това отшумява. И когато отшуми, трябва да се вземе решение. Трябва да разбереш дали корените са станали толкова преплетени заедно, че е немислимо да се разделят. Защото точно това е любовта. Любовта не е задух, не е вълнение, не е провъзгласяване на обещания за вечна страст. Това е просто "да си влюбен", което всеки от нас може да се убеди, че е.
Любовта сама по себе си е това, което е останало, когато любовта е изгоряла, и това е едновременно и изкуство и злополука. Майка ти и аз я имахме, имахме корени, които растяха един към друг под земята и когато всичкия хубав цвят беше паднал от нашите клони, ние открихме, че бяхме станали едно дърво, а не две."
"Капитан Корелис Мандолин" - Луис Де Берниер
Пясък и камък
Двама приятели вървели през пустинята. По някое време те се скарали и единият ударил другия по лицето. Плесницата била болезнена, но човекът не казал и дума. Вместо това написал в пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ми удари плесница."
Двамата продължили да вървят и стигнали до оазис, където решили да се окъпят. Онзи, който получил плесница, започнал да се дави, но приятелят му успял да го извади. Когато се свестил, пострадалият издълбал върху камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота."
Тогава другият го попитал:
- Когато те ударих, ти писа върху пясък, а сега върху камък. Защо?
А другият отговорил:
- Нарани ли ни някой, най-добре да го запишем върху пясък, за да могат ветровете на прошката да го заличат.Но ако някой ни направи добро, трябва да го увековечим върху камък, за да устои на поривите на всеки вятър.
Научете се да пишете болките си в пясъка, а полученото добро да издълбавате в камъка.
"Скритият дар" - Джериес Авад
------------------------------------------------------------------------------------
Следите в пясъкаЕдна нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка - едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа:
- О, Боже, Ти някога ми каза, че Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам, защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме оставял сам.
Господ му отговорил:
- Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!
Притча за Любовта и Раздялата
На една пейка седели Любовта и Раздялата и както всеки ден наблюдавали по някоя двойка и клюкарствали. Раздялата казала на Любовта:
- Хайде да се хванем на бас, че ще ги разделя.
- Нека да отида до тях само веднъж и после можеш да правиш каквото искаш. Нека видим дали ще успееш да ги разделиш - казала Любовта.
Раздялата се съгласила. Любовта отишла при двойката, докоснала ги и видяла как през очите им прехвърча искра. Любовта отишла и казала на Раздялата:
- Сега е твой ред.
- Не сега нищо не мога да направя - казала тя. Сърцата им са пълни с любов. Ще ги навестя по-късно.
Минало време. Раздялата отишла в дома на двойката. Там видяла, че жената вече е майка с бебе в ръцете, а до нея бил мъжът, баща на детето. Раздялата се надявала, че любовта им вече си е отишла, но като погледнала в очите им, видяла там Благодарността. Раздялата си казала: "Ами ще мина после пак".
Минали години. Раздялата пак навестила дома им. Там видяла как децата си играели из къщата, бащата тъкмо се връщал, уморен от работа, майката успокоявала едно от децата. Раздялата решила, че сега е моментът. И Любовта и Благодарността отдавна трябвало да ги няма. Но като погледнала в очите им, там видяла Уважението и Разбирането. "После пак ще погледна" - казала тя.
И пак се върнала. Децата вече били пораснали, родителите им помагали със съвети. Погледнала в очите им и разочаровано въздъхнала - там било Доверието. "Няма къде да ми избягат, пак ще дойда", си казала Раздялата.
Минало време и Раздялата пак отишла в дома им. Там си играели внуците, а една старица си плетяла до камината. Раздялата се зарадвала, мислела, че нейното време най-накрая е дошло и поискала да погледне в очите на старицата. Но тя станала и излязла от къщата. Раздялата тръгнала след нея. Старицата отишла на гробището и седнала пред гроба на мъжа си. "Закъснях!", си казала Раздялата. Времето е свършило моята работа" и погледнала в очите на старицата. А там видяла сълзи и спомени..... спомени за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие...
------------------------------------------------------------------------------------
И като я гледаше"И като я гледаше такава, той осъзна, че тя бе станала вече неуязвима и че тъкмо, когато изпитваше най-голяма нужда от съществото й, нямаше никаква власт над нея."
"Тютюн" - Димитър Димов
------------------------------------------------------------------------------------
Когато..."Когато нощта е била твърде самотна... И пътят е бил твърде дълъг, и ти мислиш, че любовта е само за късметлиите и силните, просто помни, че през зимата дълбоко под горчивия сняг лежи семето, което с любовта на слънцето през пролетта ще стане роза."
------------------------------------------------------------------------------------
Смачканата банкнотаИзвестен оратор започвал лекцията си, като държал във въздуха 20-доларова банкнота. В зала с 200 души той питал:
– Някой иска ли тази банкнота?
Много от слушателите вдигнали ръце.
– Добре, ще ви я дам, но първо ще направя това – и той я смачкал силно. – Кой я иска?
Хората отново вдигнали ръце.
– А ако направя това?
Ораторът пуснал банкнотата на земята и започнал да я тъпче с обувката си. После я вдигнал, съвсем смачкана и мръсна, и отново я предложил на публиката. И този път много хора вдигнали ръце.
– Приятели, получихме безценен урок. – казал ораторът. – Каквото и да правим с парите, те не губят стойността си и за това продължават да са желани. Защото 20 долара си остават 20 долара.
Много често в живота си ние сме смачкани и оваляни в калта заради взетите от нас решения и изпитанията, поднесени ни от съдбата. Тогава имаме чувството, че нищо не струваме. Без значение какво се е случило и какво ще се случи обаче, вие никога няма да изгубите стойността си: мръсни или чисти, смачкани или грижливо изгладени, вие си оставате безценни за онези, които ви обичат.
"Скритият дар" - Джериес Авад
------------------------------------------------------------------------------------
Лудост"Лудост е да мразиш всички рози, защото си се убол на една от тях, да изоставиш всички мечти, защото една от тях не се е реализирала, да се откажеш от всички опити, защото един от тях се е провалил. Лудост е да осъдиш всички приятелства, защото едно те е предало да не вярваш в никаква любов, само защото една ти е била невярна, да изхвърлиш всички възможности да бъдеш щастлив, само защото не се е случило както трябва. Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила. След всеки край има ново начало."
------------------------------------------------------------------------------------
Гневът на съпругата
Мъж и жена били женени повече от 60 години. Споделяли всичко. Нямали тайни един от друг освен една кутия за обувки, която жената държала в стаичката си. Тя била предупредила мъжа си никога да не пита за какво е тази кутия. През всичките години съвместен живот мъжът изобщо не мислел за кутията, но ето, че един ден жена му се разболяла тежко и според доктора нямала шанс да оздравее. За да не отнесе любимата му жена тайната си в гроба, мъжът свалил кутията и я занесъл до леглото на съпругата си. Тя също смятала, че е време да му покаже какво има вътре. Когато я отворил, той видял в нея две плетени кукли и 95 хиляди лева. Попитал я какво значи това.
– Когато се оженихме, – отговорила жената, баба ми каза, че тайната на щастливия брак е да не се караме. Посъветва ме, когато ти се ядосам, да си премълча и да оплета една кукла.
Старецът се развълнувал и едва успял да преглътне сълзите си. В кутията имало само две кукли. Значи тя му е била ядосана само два пъти през всичките години съвместен живот. Изпълнило го огромно щастие.
– Скъпа! – попитал мъжът, това обяснява куклите, но откъде са се взели всичките тези пари?
– О, това са парите, които спечелих от продажбата на куклите.
– Когато се оженихме, – отговорила жената, баба ми каза, че тайната на щастливия брак е да не се караме. Посъветва ме, когато ти се ядосам, да си премълча и да оплета една кукла.
Старецът се развълнувал и едва успял да преглътне сълзите си. В кутията имало само две кукли. Значи тя му е била ядосана само два пъти през всичките години съвместен живот. Изпълнило го огромно щастие.
– Скъпа! – попитал мъжът, това обяснява куклите, но откъде са се взели всичките тези пари?
– О, това са парите, които спечелих от продажбата на куклите.
"Скритият дар" - Джериес Авад
------------------------------------------------------------------------------------
Жена е"Когато тя те попита дали я обичаш, не е, защото не ти вярва, а за да успокои сърцето си. Жена е. Достатъчно е да й го кажеш само веднъж, за да го помни цял живот. Но дори да й го кажеш хиляда пъти, ще иска да го чуе и за хиляда и първи път."
------------------------------------------------------------------------------------
Той"Той никога не заговори колко е самотен. Нямаше нужда да го прави. Беше ясно изписано на лицето му - гордост, болка и копнеж се смесваха там. Тя знаеше, че не би я молил. Трябваше сама да реши, че го иска достатъчно, за да се върне при него."
------------------------------------------------------------------------------------
Лъвът и прасетоЛъвът и прасето седнали да пият. Пили каквото пили и лъва казал, че се прибира при жена си. Прасето възмутено попитало:
- Лъв, ти си царя на животните, цялата гора ти има страха, а ти се съобразяваш с една жена. Аз ще си пия колкото искам и моята нищо не може да ми каже.
- Разликата между нас е - отвърнал лъва - че ти се прибираш при свиня, а аз при лъвица...
Прасчо и Пух
"Прасчо се обърна към Meчо Пух:
- Пух, знаеш ли каква е разликата между "харесвам" и "обичам"?
- Не, Прасчо... Не знам... Кажи ми...
- Разликата е там, че ако харесваш едно цвете ще го откъснеш, но ако го обичаш ще го поливаш всеки ден!"
------------------------------------------------------------------------------------
Притча за щастиетоЕдин ден боговете се събрали и решили да се позабавляват.
Един от тях казал:
- Хайде да отнемем нещо на хората.
Всички заедно помислили и решили да им отнемат щастието. Само не могли да решат къде да го скрият.
Първият казал:
- Хайде да го скрием на върха на най-високата планина в света.
- Не, ние сме направили хората силни. Все някой ще успее да се изкачи и да го намери, а намери ли го един, всички останали ще разберат къде е щастието – отговорил втори.
- Тогава да го скрием на дъното на морето.
- Не, не забравяйте, че хората са любопитни. Някой ще изобрети машина за подводно плаване и тогава обезателно ще намерят щастието.
- Да го скрием на друга планета, по-далече от земята – предложил друг.
- Не, дали сме им достатъчно ум. Все някога ще изобретят кораб, с който да пътешестват из космоса, ще намерят планетата и ще си върнат щастието.
Най-възрастният бог, който през цялото време мълчал, казал:
- Аз знам къде да скрием щастието.
- Къде?
- Ще го скрием в самите тях. Те ще бъдат толкова заети да търсят щастието навън, че и през ум няма да им мине да го търсят вътре в себе си.
Всички богове се съгласили. От този момент хората прекарват целия си живот в търсене на щастието, без да знаят, че то е скрито вътре в тях.
------------------------------------------------------------------------------------
Халифът и неговата женаЕдин арабски халиф се подготвял да замине на военен поход и извикал своя везир:
- Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата – наредил той.
- Но тя Ви обича, Ваше Величество!
- И аз я обичам, но ние арабите имаме една стара поговорка, която казва: “Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе.“
Халифът тръгнал на война и отсъствал шест месеца. Когато се завърнал, повикал везира си и поискал да види жена си.
- Тя Ви напусна – отвърнал везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която Вие вероятно сте забравили: “Ако кучето ти е вързано на верига, ще последва всеки, който го отвърже.”
------------------------------------------------------------------------------------
Любовта боли"Всеки казва, че любовта боли, но това не е вярно. Самотата боли. Отхвърлянето боли. Загубата на някой боли. Всички тези неща се бъркат с любов, но в действителност, любовта е единственото нещо в този свят, което премахва всички болки и ни кара да се чувстваме отново прекрасно."
Няма да е все така
Един човек искал да се самоубие и решил да скочи от мост. Но отдолу стар рибар го видял и му казал:
- Ей, я ела за малко.
- Не мога. Ще скачам. - отговорил самоубиеца.
- Абе, ела като ти казвам! - казал стареца.
Отишъл човекът при стареца, и му рекъл:
- Дотегна ми от живота, старче. Ще скачам.
А старецът му отговорил:
- Я се прибери у вас, седни, успокой се и прочети ей тази бележка – и му дал едно сгънато листче.
Човекът се прибрал и прочел бележката. На нея пишело: "Няма да е все така!" Брей, казал си човекът, в това има смисъл, и се заловил за работа. Натрупал много пари, фирми, коли, жени. Един ден се сетил за стария рибар, който му помогнал преди време с бележката. Отишъл при него и му казал:
- Ей старче, ти ми помогна преди време и сега искам да ти се отблагодаря. Ще ти купя една яхта да си ловиш риба, някоя къща да ти построя или каквото кажеш, сега имам много пари.
А старецът му казал:
- Момче, я се прибери у вас, отпусни се и си прочети бележката. Май отдавна не си я чел...
------------------------------------------------------------------------------------
Истинската жена"Истинската жена като я пипнеш ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, 'щото хем са хубави, хем са силни, хем обичат да побеждават, мамка им. Това са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу."
------------------------------------------------------------------------------------
Гневът й..."Гневът й утихна и премина в нещо по-лошо - нещо, което никога не бях виждал в нея: примирена, пораженческа тъга. Знаех, че е грях да предизвикваш такова чувство у жена, у всяка жена. И докато гледах как малката й усмивка угасва, знаех, че рано или късно ще си платя за това."
Тъжната истина
" - Тъжната истина, приятелю е, че я изгубих. Не успях да я задържа. Как да задържа ангел, който раних? Когато сме обичани, не обичаме по същият начин. Мъже сме, не можем да обичаме до лудост, но определено перфектно може да раняваме. Не бих я потърсил повече. Аз я убих, защото тя ми даваше повече любов отколкото, можех да понеса."
------------------------------------------------------------------------------------
Един ден ще го искаш"Eдин ден ще го искаш!...
Точно този човек, който знаеше, че не е перфектен, но се опитваше да бъде заради теб! Този човек, който не искаше нищо повече от това, да бъде до теб! Човека, който не можеше нищo другo, освен да те обича! Човека, който трябваше да имаш, но нямаш! Kогато не знаеш какво искаш - губиш този, който знае че иска теб."
------------------------------------------------------------------------------------
" - Една стара любов, за която да си мисли, че може да върне...
- И една нова, която да и напомня колко далеч е стигнала
- Достатъчно собствени пари, които да и позволяват да наеме собствено жилище дори и да не го иска
- Нещо стилно, което да облече, ако мъжът на живота и иска да я види веднага
- Младост, която иска да остави в миналото
- Едно минало достатъчно интересно, за да я топли на старини
- Комплект отвертки... и бельо от черна дантела
- Един приятел, който винаги я кара да се смее и един, който я разплаква
- Осем чинии и чаши за вино, които си пасват и една рецепта, която ще накара гостите да си оближат пръстите
- Чувството, че контролира съдбата си... "
Няма коментари:
Публикуване на коментар