Вижте малките детски очи,
пак са пълни със сълзи...
Сама и боса, броди пеша,
бедната осиротяла душа...
Няма го бялото птиче,
да стопли горкото момиче...
Незнайно от къде долетя,
и до момичето се спря,
приказно създание в бяло,
с божествени крила и наметало.
Прегърна топло бедното сираче,
в миг престана то да плаче.
И хоп, изведнъж нещо се случи,
изчезнаха сякаш всичките звуци...
- Това е дома ти - феята каза -
в реалност, на детето мечтите показа.
Момичето грееше с нова премяна,
а стаята блестеше от усмивка огряна...
Феята потъна в Северното сияние
и озари селцето със своето обаяние.
Светлини обагриха небето с пълна мощ,
превърнали се в чудото на Коледната нощ!
