Гневът й...

"Гневът й утихна и премина в нещо по-лошо - нещо, което никога не бях виждал в нея: примирена, пораженческа тъга. Знаех, че е грях да предизвикваш такова чувство у жена, у всяка жена. И докато гледах как малката й усмивка угасва, знаех, че рано или късно ще си платя за това."

Тъжната истина

" - Тъжната истина, приятелю е, че я изгубих. Не успях да я задържа. Как да задържа ангел, който раних? Когато сме обичани, не обичаме по същият начин. Мъже сме, не можем да обичаме до лудост, но определено перфектно може да раняваме. Не бих я потърсил повече. Аз я убих, защото тя ми даваше повече любов отколкото, можех да понеса."

Един ден ще го искаш

"Eдин ден ще го искаш!...
Точно този човек, който знаеше, че не е перфектен, но се опитваше да бъде заради теб! Този човек, който не искаше нищо повече от това, да бъде до теб! Човека, който не можеше нищo другo, освен да те обича! Човека, който трябваше да имаш, но нямаш! Kогато не знаеш какво искаш - губиш този, който знае че иска теб."

Напред

Когато мислиш, че живота е прекрасен

и замъци строиш с човек любим,

в един миг всичко се стоварва -

света ти се разбива, изчезва като дим.

И вместо да опитваш бедата да поправиш,

събирайки парчетата разпръснати безчет,

че казват счупеното носи щастие,

но не назад, а тръгвайки напред.

С червен конец заший сърцето,

така, че то по-малко да боли,

вдигни глава и отмести пердето,

затварящо и двете ти очи.

Ще видиш, че съдбата ти подсказва,

да крачиш смело най-отпред.

По пътя някъде той ще чака,

заслужил е да бъде с теб!

Тя ли е...?

Навън е тъмно, пак си сам

и само някакъв щурец се чува.

От чашата отпиваш неразбран,

а тя отново някъде пирува.

Ще имаш ли повторно в нея вяра,

след тежките обидни номера?

Преглътнал си поредна изневяра

на безсрамната ти хубава жена.

Дали ще имаш сили да се справиш

и да забравиш невъзможната мечта?

Не е ли по-добре да се изправиш

и да посрещнеш любовта!

А може би тя е тъй голяма,

че ще попиташ Бог - къде ли е била?

Тогава вярвай ще откриеш смисъла

на истински красивата Жена!

Със тези мисли в миг заспиваш,

щурчето нейде пак си пей,

луната нова ще сънуваш,

за тебе знай отново ще изгрей...