Очакване

Времето направо ме убива, 

и само тръпки ме побиват.

Душата също пита се – дали, 

а дъждът не спира да вали...

И ето идва пак нощта, 

а аз не мога да заспя.

В очите ми отново той сияе, 

и иска само мен да опознае.

В очакване и този ден минава,

но нашата любов крила ми дава.

Сърцето стене - няма да се бавя,

за този мъж аз всичко ще направя.

Намерих те

Намерих сините очи,

в тях само топлина откривам.

И усмивката прекрасна

с която всяка вечер аз заспивам.

Намерих мойто слънчево момче

и повече не ще унивам.

Защото въпреки далеч

от него вечно ще отпивам.

Ще бъда ли в ръцете властни?

Ще вкуся ли от тези устни страстни?

Ще мога ли да устоя

на чувствата бушуващи, опасни?

Не мога повече да питам.

От всичко искам да опитам.

И все към него аз ще тичам,

защото толкова ОБИЧАМ!

Копнеж

Къде са сините очи,

в които губя се безследно.

Къде е усмивката прекрасна,

даряваща ме с щастие неземно.

Къде е мойто слънчево момче,

изгарящо сърцето ми ранено.

Къде остана толкова далеч

и само лутам се безцелно.

Защо така копнея за ръцете,

карайки ме цялата да тръпна.

Защо ли трудно е да дишам

без да мога в него да надзърна.

Защо не мога да живея

без тези истински очи.

И щастие не ще намеря

без ти до мене да стоиш...