В святата нощ, самотно стоеше,
със сетни сили на леда се държеше,
замръзнало му бе сърцето,
мечтаеше за топлина зрънцето.
Но някъде от север виелица изви се,
бяло ледено вълшебство появи се.
Със сребърен дъх погали малкото семе,
даже земята престана да дреме.
Корени здрави в леда се забиха,
цветове кристални небето пробиха.
Зароди се живот от това храбро мъниче,
да носи любов като пролетно птиче!
