Къде са сините очи,
в които губя се безследно.
Къде е усмивката прекрасна,
даряваща ме с щастие неземно.
Къде е мойто слънчево момче,
изгарящо сърцето ми ранено.
Къде остана толкова далеч
и само лутам се безцелно.
Защо така копнея за ръцете,
карайки ме цялата да тръпна.
Защо ли трудно е да дишам
без да мога в него да надзърна.
Защо не мога да живея
без тези истински очи.
И щастие не ще намеря
без ти до мене да стоиш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар