Напук и втората година се изниза,
през прозореца и пролетта навлиза.
С аромат на дъхавите минзухари
и младите листа във тучните ливади.
А времето така безмилостно минава
и само спомени от лудата любов остават...
Една любов преминала през бури,
способна с огъня си всичко да разтури.
За нея казват, струва си да се живее,
за нея малкото сърце така копнее...
А помниш ли в онази първа нощ,
как тишината можехме да режем с нож
и нищо май не се получи,
но някъде там любовта се случи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар