Притисках ли те твърде силно вчера,
че да решиш да тръгнеш толкова набързо?
На масата останала е снощната вечеря,
а аз отчаяно ругая по глупавата моя дързост.
Но вместо да си взема някаква поука,
започвам да преследвам невъзможното...
Намирам си и мъничка пролука,
за да те срещна тайно в тъмното.
И тъпо е да мисля, че пак ще бъде същото,
но въпреки това греша отново и отново...
Надеждата ми да те видя пак пред къщата,
убива шанса ми за нещо хубаво и ново...
Няма коментари:
Публикуване на коментар