Сама

По тъмното прибирам се пияна,

така ужасно закъснях...

И чувствам се сама и неразбрана,

от скитане напълно полудях.

А в къщи кой ли ще ме чака,

та аз не ставам за обичане!

Звездите само светят в мрака,

а краката ме болят от тичане.

На стълбите запалвам си цигара,

дима издишвам смело в тишината

със болката от тази изневяра,

превърнала ме в роб на суетата.

Къде ще бродя утре пак не зная,

отровена съм вече от лъжа

и май е време тук да сложа края

и да забравя за фалшивите лица.