Пристига нощната мотриса
и пак те търся във тълпата,
на дим ужасно замириса
и шеметно потегли влака.
Изпратих всички хора в тъмнината,
но никъде не зърнах твоето лице,
снегът напомня ми за самотата,
а студ сковал е моето сърце...
Дали не чаках твърде дълго,
да се завърнеш тук незнайно от къде?
Мечтите ми за теб са въглени,
захвърлени във бурното море.
Премръзнала... от болка остаряла,
дори не мога вече да заплача,
за стотен път обхождам гарата,
и утре пак ще чакам в здрача...
Няма коментари:
Публикуване на коментар