Предадох се в ръцете ти отдавна -
не помня вече от кога.
Държиш ме оттогава без да падна,
часовника отдавна спря.
С теб сме все така на осемнайсет,
обърнали живота на шега.
На нашто място в без петнайсет,
минавахме под пъстрата дъга.
Усмихваш ми се все така чаровен,
дори с прошарена коса.
Със стария червен пуловер
нагазил в свежата роса.
Приседнала до тебе все си пея,
от сутрин чак до вечерта.
Едва ли някога ще проумея -
дали излъга ме за любовта?
Няма коментари:
Публикуване на коментар