А Бог е бил суров...
И няма нищо по-нетрайно
от женската любов.
Тя пламва като свещ... И капят
горещите сълзи...
Красиво падат... И се стапят
студът щом запълзи
Отива ли си... Не е ясно...
Финал... И послеслов...
Но няма нищо по-прекрасно
от женската любов.
А женската любов е луда...
В прегръдка те души...
И става чудо, става чудо
във мъжките души.
Дълбае в тях... И надълбоко...
Огромен тъмен ров.
И няма нищо по-жестоко
от женската любов...
Тя като паяк те обвива
в пашкула смъртнобял,
замайва те и те приспива,
и те изсмуква цял...
Зомбирано... Параноично...
На всичко си готов...
И няма нищо по трагично
от мъжката любов.
Недялко Йорданов
Няма коментари:
Публикуване на коментар