Престъпление

От този миг във който ме видя,

Улучи ме в сърцето най-нахално.

Куршума ти света ми залюля

и вече дишам само машинално.

Престъпно е това което правиш с мен

със поглед да убиваш мойта същност,

по малко да умирам всеки ден,

престъпна е и тази твоя външност.

И твоята усмивка е престъпна

със нея бавничко разкъсваш ми душата.

Как може да ме караш пак да тръпна

и тихо да очаквам срещите ни в мрака?

А твоите  ръце са тъй греховни,

със всеки допир - белег от изгаряне.

И сините очи безспорно са виновни,

осъден си за тежко престъпление!