Годината търкули се пияна -
от лудост и любов обляна.
Април юргана си отмята,
за да разцъфне пролет на Земята.
А ти съкровище до мен стоиш,
Защо не можеш да ми устоиш?
Може би доброто ми сърце
те накара да отвориш пак ръце...
А сякаш вчера беше като каза
за чувство странно на зараза.
От твоя извор вече пиех,
но пеперудите в корема още криех.
Усмивката ти прави ме красива,
за теб ще бъда пламенна и дива.
Дано и утре обичта ти да заслужа.
На тортата свещичка втора аз да сложа...
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар