Тя и Той

Тя вечно скиташе в полето

с коси разрошени от светлина.

Той следваше я с колелото,

за да я срещне на върха.

Тя пак прегръщаше небето

с усмивка пъстра на уста.

Той все след нея до селцето,

докосвайки реалността.

Тя плачеше като дете голямо,

за всяка малка живинка.

Той свеждаше момчешко рамо,

за да утихне нейната тъга.

И тичат пак в далечината,

преследвайки големите мечти.

За тях е чужда самотата,

защото заедно са до зори...