Енилда погледна доволно отражението си в огледалото и оправи червилото си. От някогашното възпълничко и неуверено момиченце с огромни очила и шини на зъбите, подлагано на тормоз и подигравки от съучениците си ежедневно, нямаше и следа. Баба й се беше погрижила.
– Благодаря ти, бабо! Обичам те!
Грозното патенце се беше превърнало в красив, но и смъртоносен лебед. На така наречените представители на силният пол им увисваха ченетата и лазеха в краката й всеки път като им обърнеше малко внимание. Но това въобще не я интересуваше.
Ени сложи пистолета 38-ми калибър в чантичката си, прибра един непокорен кичур коса зад ухото си и излезе от стаята. Мразеше асансьорите почти толкова, колкото и мъжете, затова се запъти към широкото мраморно стълбище и се замисли за живота си.
***
Родена във Варна, Енилда загуби родителите си в автомобилна катастрофа, когато беше едва на 8. В съзнанието си винаги щеше да пази спомена за красивите руси къдрици на майка си и топлите кафяви очи на баща си. Замина да живее в Щатите при баба си, известната оперна прима Мария Дюлгерова. През годините баба й пътуваше много на турнета по целия свят, боготворена от хиляди страстни почитатели, но след като малкото любознателно момиченце се установи при нея, започна да прекарва все повече време у дома с внучката си. Научи я на всичко за необятният свят на модата и суетата. Но интересите на свитото по онова време дете бяха насочени в друга посока. В огромната къща на покойният втори съпруг на баба й, хитовият писател на трилъри – Стив Картър, имаше завидна библиотека. За две години, Енилда изчете всички книги в нея, включително и специализираната литература по криминална психология. На 12, в гимназията, вече вземаше две години за една и с удоволствие посещаваше курсовете по бойни изкуства. На 16 бе приета във всички престижни университети в Щатите с пълна стипендия. Избра психологията. На 20 завърши Калифорнийския с пълно отличие и предложение за работа в специален екип от профайлъри в отдел "Тежки престъпления" на ФБР. Но нещо вътре в душата й не й даваше покой. Търсенето тепърва започваше. Един ден Енилда се прибра, след като беше ровила в главата на поредния психопат-убиец, в стремеж да разбере извратения му болен мозък, и стегна куфарите си. Баба й беше съкрушена, но не и изненадана. Познаваше много добре непокорния дух на внучката си и знаеше, че някой ден той ще я върне в България.
***
Слизайки по стълбите, напълно уверена, но с трепетно очакване на предстоящата мисия, въпреки че нямаше и бегла представа в какво се забърква, Енилда хвърли последен поглед на часовника си – златен Ролекс, подарък от баба й, и се отправи към мястото на срещата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар