Час и нещо пръчката размахвам,
искам, искам и не се отказвам...
Тя измъчено се ококори
и ядосано ми заговори:
"Прекаляваш вече! Спри!
Чакат ме и другите съдби."
"Моля ти се, пръчице вълшебна,
обещавам, туй е за последно:
Искам мир да има по земята,
плодородие в житата.
Планетата да е зелена плетка,
да не прилича на подметка.
Майките с цветя в косата
и да не реват децата.
А бащите като се събличат,
по чужди булки да не тичат.
Навън бездомни да не спят,
да са на топло във приют.
Искам още..."
"Стига!" - пръчката отсече.
"Ще се пръсна вече!
Божкеее, няма угодия,
все не стига таз магия..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар