Ти тръгваш, не мога да те спра,
така решихме - без лъжа.
Само луната свети в нощта,
дори и тя се сбогува с любовта.
Ще мине време, ще простя,
по пътя си трънлив ще продължа...
А късно вечер някъде в съня,
прокрадва се една мечта,
за нещо истински красиво
от болката в сърцето се родило.
Казват, че било женска интуиция.
Не знам за тази дефиниция,
но сякаш зная, че това сияние
е моето последно наказание...
Няма коментари:
Публикуване на коментар