Не само две лета а трето се изниза,
а аз съм още с твойта стара риза...
Че все тъй ме желаеш не отричаш
и с имена на плодове да ме наричаш.
Таз твоя весела безгрижност обожавам,
със теб до сълзи пак се забавлявам.
Чаровната усмивка никога не сваляш,
таз дето ме омая без да знаеш.
И колкото и време да минава,
нашата любов все по-гореща става.
Макар и с малко мръсно подсъзнание,
оставаш мое сладко наказание...
Няма коментари:
Публикуване на коментар