Аз исках ти пред мене да вървиш, пъртина през горите да проправяш, над мен като зорница да гориш и пътя към звезда да озаряваш! Да бъдеш светлина над моя ден - високо над планетата изгряла. А силна бе, когато не пред мен а все до мене тихо си вървяла! Евтим Евтимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар