Запали ми сърцето без да знаеш,
горя от нови чувства неизказани.
По алените бузи пак ще ме познаеш,
изричам само думи преразказани...
Не мога да се крия вечно сред тълпата,
ще трябва да изляза някога на светло.
Дали ще бъда в твоите очи жената,
представата за щастие неземно?
Живея сякаш още по течението,
главата ми е пълна с блянове ненужни.
Треперя рано сутрин от вълнението,
че ще опитам пак от твойте устни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар