сряда, 26 ноември 2014 г.

Смачканата банкнота

  Известен оратор започвал лекцията си, като държал във въздуха 20-доларова банкнота. В зала с 200 души той питал:
 – Някой иска ли тази банкнота?
Много от слушателите вдигнали ръце.
 – Добре, ще ви я дам, но първо ще направя това – и той я смачкал силно. – Кой я иска?
Хората отново вдигнали ръце.
 – А ако направя това?
Ораторът пуснал банкнотата на земята и започнал да я тъпче с обувката си. После я вдигнал, съвсем смачкана и мръсна, и отново я предложил на публиката. И този път много хора вдигнали ръце.
 – Приятели, получихме безценен урок.  – казал ораторът. – Каквото и да правим с парите, те не губят стойността си и за това продължават да са желани. Защото 20 долара си остават 20 долара.

  Много често в живота си ние сме смачкани и оваляни в калта заради взетите от нас решения и изпитанията, поднесени ни от съдбата. Тогава имаме чувството, че нищо не струваме. Без значение какво се е случило и какво ще се случи обаче, вие никога няма да изгубите стойността си: мръсни или чисти, смачкани или грижливо изгладени, вие си оставате безценни за онези, които ви обичат.

                              "Скритият дар" - Джериес Авад


понеделник, 24 ноември 2014 г.

Защо българския език е най-богат и цветист?

- Няма друг език, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече". На български - "църцори".

- Няма друг език, в който има четири степени на сравнение. На български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си.

- Няма език, в който да има минало незапомнено време. На български има - "бил съм се напил".

- В друг език няма бъдеще евентуално време в миналото. Ние имаме - "щял съм бил да работя".

- Ние имаме най-много начини заобиколено да кажеш "не знам" - "Казва ли ти някой", "А, сега де".

- Няма друг език в който има дума, която може да замести всяка дума. В българския има - "такова".



събота, 22 ноември 2014 г.

Момчето и мечето

Живяло там във малкото селце
едно момче със своето мече.
Не знаело ни тати нито мама
и що е то лъжа или измама.
И въпреки живота му суров,
помагало на хората с любов.
А те отвръщали му за това
със топла супичка и доброта.
Веднъж във селото дошли мъже,
отвели с тях и малкото момче.
Не можело там вече да живее,
а трябва в дом с децата да се смее.
Но те със него лошо се държали,
приятеля му мечо чак съдрали.
Затуй избягало само в нощта,
да търси пак доброто по света.
За малко щастие то ще се бори
и злото в хората ще иска да пребори.
А вий оглеждайте се във дъжда
за малкото момче с мече в ръка...