Притча за вечната любов

Двама влюбени отишли при един мъдрец и го попитали:
- Днес ние сме много влюбени, искаме нашата любов да продължи вечно, ти си мъдър, кажи ни как да задържим любовта?
- Добре, казал мъдрецът. Намерете по един орел, уловете го и го донесете при мен на върха на планината.
Двамата млади се разделили и по различни пътища намерили всеки един по един орел. Донесли го при мъдреца.
- А сега им вържете краката и ги пуснете да излетят.
Младите така и направили. Вързали краката и пуснали орлите. Не след дълго те паднали на земята, не успели да летят. Започнали да се кълват един друг в опит да отвържат краката си.
- Отвържете ги, казал мъдрецът. И отново ги пуснете.
Орлите излетели нависоко.
- Ето това е тайната, никога не се "връзвайте" един друг, защото тогава любовта ще умре и нито един от вас няма да може да живее на воля и да се радва на своя полет.

Притча за усмивката

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.
Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.
Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.
Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.
Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.
Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: "Какво те направи толкова щастлив?" Момчето отговорило: "Обядвах с Бог". И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: "И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал."
През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: "Татко, какво те направи толкова щастлив?" Той отговорил: "Ядох сандвичи с Бог в парка." Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: "И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах."
Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот.

Притча за четирите пламъка

 Четири свещи горели бавно в една стая. Светлината им била слаба, мъждукали и тихо си говорели:
 Първата свещ казала: "Аз съм Мир, но напоследък никой не се интересува от мен." След което бавно угаснала.
 Втората свещ казала: "Аз съм Вяра, но вече никой няма нужда от мен." И нейният пламък помръкнал.
 И третата свещ тъжно проронила: "Аз съм Любов и останах без сили..."
 Изведнъж в стаята влязло едно дете и започнало да моли на висок глас: "Не изгасвайте, ще стане тъмно, много тъмно!"
 Тогава Четвъртата свещ прошепнала на малкото момче:
"Не се страхувай, защото аз съм Надежда, и докато горя, мога отново и отново да давам светлина на другите."

Магарето в кладенеца

Едно магаре паднало в един кладенец, който фермерът бил забравил да покрие. Животното ревяло жално часове наред, докато фермерът се чудел какво да предприеме. Накрая той решил, че магарето е старо, а кладенецът и без това трябвало да се закрие, така че нямало смисъл да се хабят сили за спасителна операция.
Той помолил своите съседи да му помогнат. Всеки взел по една лопата и започнал да гребе тор и да я хвърля в кладенеца. Магарето разбрало какво му готвят и отначало заревало още по-силно. Но после, за учудване на всички, то млъкнало.
След като хвърлили по още няколко лопати, фермерът решил да провери какво става на дъното на кладенеца. Той бил изумен, когато разбрал, че след всяка хвърлена лопата с мръсотия върху него магарето се отърсвало и стъпвало върху нея. Така съвсем скоро, за всеобщ потрес, животното се показало на ръба на кладенеца и в тръс се отдалечило.

Животът ще се опитва да ви закопае с всякакви мръсотии. Начинът да се измъкнете от кладенеца е да се отърсвате и да правите крачка нагоре. Всяка беда, която ви сполети, може да бъде здраво стъпало.

                                                                                          "Скритият дар" - Джериес Авад

Пакетче бисквити

Една жена трябвало да чака дълго на летището. Купила си интересна книга, с която да прекара часовете преди полета, и пакет бисквити. Както си четяла, до нея седнал млад мъж, отворил списание и се зачел.

Между двамата бил пакетът с бисквитите. Когато тя взела първата, младежът до нея, без да пита, също си взел. Тя се подразнила, но нищо не казала. Той обаче продължил най-нахално да яде от бисквитите й. Това я вбесявало, но решила да си мълчи и да си изяде бисквитите най-бързо. Когато в пакетчето останала само една, жената се зачудила как ли ще постъпи наглият младеж сега.

Той взел последната бисквита, разчупил я на две и дал едната половина на жената, а другата изял сам. „Какво възпитание! - помислила си тя - Дори не ми благодари!" Скоро жената с облекчение чула да обявяват полета й.

След като се качила в самолета, си отворила чантата, за да продължи с четенето. А там пакетчето бисквити стояло недокоснато.

- Боже мой! - помислила си жената. - Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови, а той ги е разделил с мен.

Било прекалено късно, за да се извини на младежа. Оставало й само с мъка да признае, че нахалният, невъзпитаният и неблагодарният не е бил той.

Нека не бързаме да съдим. Понякога не можем да поправим грешките си.

Пясък и камък

 Двама приятели вървели през пустинята. По някое време те се скарали и единият ударил другия по лицето. Плесницата била болезнена, но човекът не казал и дума. Вместо това написал в пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ми удари плесница."
Двамата продължили да вървят и стигнали до оазис, където решили да се окъпят. Онзи, който получил плесница, започнал да се дави, но приятелят му успял да го извади. Когато се свестил, пострадалият издълбал върху камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота."
Тогава другият го попитал:
 - Когато те ударих, ти писа върху пясък, а сега върху камък. Защо?
А другият отговорил:
 - Нарани ли ни някой, най-добре да го запишем върху пясък, за да могат ветровете на прошката да го заличат.Но ако някой ни направи добро, трябва да го увековечим  върху камък, за да устои на поривите на всеки вятър.

 Научете се да пишете болките си в пясъка, а полученото добро да издълбавате в камъка.

                             "Скритият дар" - Джериес Авад

Следите в пясъка

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка - едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа:
- О, Боже, Ти някога ми каза, че Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам, защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме оставял сам.
Господ му отговорил:
- Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!

Притча за Любовта и Раздялата

На една пейка седели Любовта и Раздялата и както всеки ден наблюдавали по някоя двойка и клюкарствали. Раздялата казала на Любовта:

- Хайде да се хванем на бас, че ще ги разделя.

- Нека да отида до тях само веднъж и после можеш да правиш каквото искаш. Нека видим дали ще успееш да ги разделиш - казала Любовта.

Раздялата се съгласила. Любовта отишла при двойката, докоснала ги и видяла как през очите им прехвърча искра. Любовта отишла и казала на Раздялата:

- Сега е твой ред.

- Не сега нищо не мога да направя - казала тя. Сърцата им са пълни с любов. Ще ги навестя по-късно.

Минало време. Раздялата отишла в дома на двойката. Там видяла, че жената вече е майка с бебе в ръцете, а до нея бил мъжът, баща на детето. Раздялата се надявала, че любовта им вече си е отишла, но като погледнала в очите им, видяла там Благодарността. Раздялата си казала: "Ами ще мина после пак".

Минали години. Раздялата пак навестила дома им. Там видяла как децата си играели из къщата, бащата тъкмо се връщал, уморен от работа, майката успокоявала едно от децата. Раздялата решила, че сега е моментът. И Любовта и Благодарността отдавна трябвало да ги няма. Но като погледнала в очите им, там видяла Уважението и Разбирането. "После пак ще погледна" - казала тя.

И пак се върнала. Децата вече били пораснали, родителите им помагали със съвети. Погледнала в очите им и разочаровано въздъхнала - там било Доверието. "Няма къде да ми избягат, пак ще дойда", си казала Раздялата.

Минало време и Раздялата пак отишла в дома им. Там си играели внуците, а една старица си плетяла до камината. Раздялата се зарадвала, мислела, че нейното време най-накрая е дошло и поискала да погледне в очите на старицата. Но тя станала и излязла от къщата. Раздялата тръгнала след нея. Старицата отишла на гробището и седнала пред гроба на мъжа си. "Закъснях!", си казала Раздялата. Времето е свършило моята работа" и погледнала в очите на старицата. А там видяла сълзи и спомени..... спомени за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие...

Смачканата банкнота

  Известен оратор започвал лекцията си, като държал във въздуха 20-доларова банкнота. В зала с 200 души той питал:
 – Някой иска ли тази банкнота?
Много от слушателите вдигнали ръце.
 – Добре, ще ви я дам, но първо ще направя това – и той я смачкал силно. – Кой я иска?
Хората отново вдигнали ръце.
 – А ако направя това?
Ораторът пуснал банкнотата на земята и започнал да я тъпче с обувката си. После я вдигнал, съвсем смачкана и мръсна, и отново я предложил на публиката. И този път много хора вдигнали ръце.
 – Приятели, получихме безценен урок.  – казал ораторът. – Каквото и да правим с парите, те не губят стойността си и за това продължават да са желани. Защото 20 долара си остават 20 долара.

  Много често в живота си ние сме смачкани и оваляни в калта заради взетите от нас решения и изпитанията, поднесени ни от съдбата. Тогава имаме чувството, че нищо не струваме. Без значение какво се е случило и какво ще се случи обаче, вие никога няма да изгубите стойността си: мръсни или чисти, смачкани или грижливо изгладени, вие си оставате безценни за онези, които ви обичат.

                              "Скритият дар" - Джериес Авад

Гневът на съпругата

  Мъж и жена били женени повече от 60 години. Споделяли всичко. Нямали тайни един от друг освен една кутия за обувки, която жената държала в стаичката си. Тя била предупредила мъжа си никога да не пита за какво е тази кутия. През всичките години съвместен живот мъжът изобщо не мислел за кутията, но ето, че един ден жена му се разболяла тежко и според доктора нямала шанс да оздравее. За да не отнесе любимата му жена тайната си в гроба, мъжът свалил кутията и я занесъл до леглото на съпругата си. Тя също смятала, че е време да му покаже какво има вътре. Когато я отворил, той видял в нея две плетени кукли и 95 хиляди лева. Попитал я какво значи това.
  – Когато се оженихме, – отговорила жената, баба ми каза, че тайната на щастливия брак е да не се караме. Посъветва ме, когато ти се ядосам, да си премълча и да оплета една кукла.
Старецът се развълнувал и едва успял да преглътне сълзите си. В кутията имало само две кукли. Значи тя му е била ядосана само два пъти през всичките години съвместен живот. Изпълнило го огромно щастие.
  – Скъпа! – попитал мъжът, това обяснява куклите, но откъде са се взели всичките тези пари?
  – О, това са парите, които спечелих от продажбата на куклите.

"Скритият дар" - Джериес Авад

Притча за щастието

Един ден боговете се събрали и решили да се позабавляват.
Един от тях казал:
- Хайде да отнемем нещо на хората.
Всички заедно помислили и решили да им отнемат щастието. Само не могли да решат къде да го скрият.
Първият казал:
- Хайде да го скрием на върха на най-високата планина в света.
- Не, ние сме направили хората силни. Все някой ще успее да се изкачи и да го намери, а намери ли го един, всички останали ще разберат къде е щастието – отговорил втори.
- Тогава да го скрием на дъното на морето.
- Не, не забравяйте, че хората са любопитни. Някой ще изобрети машина за подводно плаване и тогава обезателно ще намерят щастието.
- Да го скрием на друга планета, по-далече от земята – предложил друг.
- Не, дали сме им достатъчно ум. Все някога ще изобретят кораб, с който да пътешестват из космоса, ще намерят планетата и ще си върнат щастието.
Най-възрастният бог, който през цялото време мълчал, казал:
- Аз знам къде да скрием щастието.
- Къде?
- Ще го скрием в самите тях. Те ще бъдат толкова заети да търсят щастието навън, че и през ум няма да им мине да го търсят вътре в себе си.
Всички богове се съгласили. От този момент хората прекарват целия си живот в търсене на щастието, без да знаят, че то е скрито вътре в тях.

Халифът и неговата жена

Един арабски халиф се подготвял да замине на военен поход и извикал своя везир:
- Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата – наредил той.
- Но тя Ви обича, Ваше Величество!
- И аз я обичам, но ние арабите имаме една стара поговорка, която казва: “Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе.“
Халифът тръгнал на война и отсъствал шест месеца. Когато се завърнал, повикал везира си и поискал да види жена си.
- Тя Ви напусна – отвърнал везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която Вие вероятно сте забравили: “Ако кучето ти е вързано на верига, ще последва всеки, който го отвърже.”

Няма да е все така

Един човек искал да се самоубие и решил да скочи от мост. Но отдолу стар рибар го видял и му казал: 
- Ей, я ела за малко. 
- Не мога. Ще скачам. - отговорил самоубиеца. 
- Абе ела като ти казвам! - казал стареца. 
Отишъл човекът при стареца, и му рекъл:
 - Дотегна ми от живота, старче. Ще скачам. 
А старецът му отговорил: 
- Я се прибери у вас, седни, успокой се и прочети ей тази бележка – и му дал едно сгънато листче.
Човекът се прибрал и прочел бележката. На нея пишело: “Няма да е все така!” Брей, казал си човекът, в това има смисъл, и се заловил за работа. Натрупал много пари, фирми, коли, жени. Един ден се сетил за стария рибар, който му помогнал преди време с бележката. Отишъл при него и му казал: 
- Ей старче, ти ми помогна преди време и сега искам да ти се отблагодаря. Ще ти купя една яхта да си ловиш риба, някоя къща да ти построя или каквото кажеш, сега имам много пари. 
А старецът му казал: 
- Момче, я се прибери у вас, отпусни се и си прочети бележката. Май отдавна не си я чел...