Намерих нощес на тавана,
стара кутия в скрина прибрана.
Пълна беше с вехтории
и всевъзможни дреболии.
Помня казваше ми мама,
че ще ми бъде изненада.
Имаше снимки как плаче,
като невръстно пеленаче,
и пръстена с рубин на прабаба,
дето от поколения се предава.
Хиляди спомени беше събрала,
вехтата кутия избеляла.
Тъкмо когато я връщах обратно,
вътре нещо изтропа за кратко.
Масури с конци - бели и червени
и всякакви мъниста разпилени.
И някъде там под куките на баба,
зърнах мартеничката - награда.
Две роклички с коланчета преплетени,
на една кука прилежно изплетени,
и въпреки, че бяха на двайсе лета,
от времето нямаше нито следа.
Утре ценното съкровище щях да покажа
и за него на всеки щях да разкажа.