Хелоууу, казвам се Веселушка
и съм на Дядо ви Коледа дружка.
Идвам за едно писмо да ви разкажа,
обещавам да не лъжа и да мажа,
че иначе през крив макарон ще видя вредни
и ще работя ден и нощ извънредно.
Не казвам, че дядо ви е лош,
ама като се развилнее, пфууу, пада нощ.
Та, да не се отплесвам вече,
че ще ми оскубе червеното елече.
Опа, сори, пак се изпуснах,
обещавам няма нищо да пропусна.
И така, започвам с историята.
Бях си на бюрото в лабораторията,
където проверяваме идентичността на писмата
и тъкмо отбелязвах "корект" на листата,
когато получих странната информация
за нещо задръстило входната инсталация.
Няма да ви отегчавам с правилата,
ама някаква хартия била заседнала в тръбата.
Цял ден Сръчко се опитваше да я изкара
и в края на деня точно при мен я докара.
Беше мръсна и страшно пожълтяла,
сякаш хиляди години е стояла.
Отворих внимателно писмото овехтяло
и зяпах безмълвно мастилото избеляло...
Ами сега, какво след двайсет години да сторя,
то сигурно всичко е вече една стара история.
Реших тайно в залата с телескопа да се промъкна
и да се опитам само с едното око до надзърна.
Ооо, но това е Алекс, аууу че красив младеж!
Аха, явно има сериозен копнеж!
Красива девойка до него стоеше,
облечена в бяло и странно блестеше.
Във нея туптеше специално сърце,
подарък от малко момче с едноухо мече...
