Как да живея

"Повечето от онова, което наистина ми е потребно, за да знам как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил още в детската градина. Ето какво научих там: 
Играйте честно.
Не удряйте хората.
Оставяйте нещата там, където сте ги намерили.
Не вземайте вещи, които не са ваши.
Извинете се, ако сте обидили някого.
Мийте ръцете си преди всяко ядене.
Изчервявайте се.
Топлите сладки и студеното мляко са полезни.
Живейте хармонично.
Научете нещо.
Измислете нещо.
Порисувайте.
Попейте.
Потанцувайте.
Поиграйте. Поработете… Всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте.
Когато сте на улицата, внимавайте дали не идва кола.
Дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.
Бъди готов за чудеса.
Помни малкото зрънце, което си посадил в пластмасовата чашка.
(Корените му отиват надолу, стъблото – нагоре, и никой
не знае как и защо, но и ние сме като него.)
Дори златната рибка, и хамстерите, и белите мишки,
и растението в пластмасовата чашка умират.
Ние също. Най-важната дума на света е: Виж!
Всичко, което трябва да знаем, е някъде там.
Ти си на този свят, за да се учиш."

                                              Робърт Фулам

"Малко хора умеят да обичат истински. Повечето казват "любов", когато не могат да живеят без някого.
А това не е любов, това е нужда. 
Любов е, когато с един човек се чувстваш прекрасно, въпреки че и без него се чувстваш добре."

Имах една жена...

" - Имах една жена, Демире... Красива жена, силна. Много достойна. Когато я изоставих, вървя дълго след мен. Като Мария- Магдалена след Христос. Продължаваше да вярва в мен. Вярваше дори в нещо, което аз отдавна бях забравил, че нося. Беше надскочила гордостта. Тогава я мразех, тежеше ми тази нейна любов. Много по- късно разбрах защо. Защото не можех да обичам като нея. Не бях се научил. Бях свикнал да ме обича. Мислех, че ще ме обича каквото и да се случи. Когато един ден осъмнах без сянката й зад гърба си, усетих самота, каквато не бях изпитвал. А разбрах какво е истинска пустота, когато я видях, прегърнала друг.
- Потърси ли я?
- Не. След като се страхуваш да обичаш, не ти се дава и смелост нито за битка, нито за извинение..."

                              Мария Лалева - "Живот в скалите"

"Когато си намериш скъпоценно камъче в пълен с измет свят, трябва да си го пазиш!"

"Когато отваряте прозореца към бъдещето, затваряйте вратата към миналото! Да не стане течение..."

"Понякога израз на любов е да общуваш с някого, с когото нямаш нищо общо и все пак си очарован от неговото присъствие."

                                           Дейвид Бърн

"Дарявайки човек с доверието си - ти му даваш нож в ръцете. С него той може да те защити или унищожи."

Научих, че...

"Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.
Научих, че независимо колко и страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и би било добре да има нещо друго, което да заеме мястото й.
Научих, че има хора, които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.
Научих, че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава, че не те обича с цялото си сърце.
Научих, че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.
Научих, че въпреки че думата "любов" може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих, че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат съвсем различни неща.
Научих, че опитвайки се да се вкопчим в тези, който обичаме всъщност ги отблъскваме. Оставайки им свобода, те ще останат с нас завинаги."

"Само, когато знаеш какво искаш, не вземаш всичко, което минава."

                                            Масимо Бизоти

"Най-дълбоки са най-простите въпроси. Къде съм роден? Къде е моят дом? Къде отивам? Какво правя? Замисляй се от време на време върху тях и наблюдавай как отговорите ти се променят."

                                              Ричард Бах

Аз исках

Аз исках ти пред мене да вървиш,
пъртина през горите да проправяш,
над мен като зорница да гориш
и пътя към звезда да озаряваш!

Да бъдеш светлина над моя ден -
високо над планетата изгряла.
А силна бе, когато не пред мен
а все до мене тихо си вървяла!

Евтим Евтимов

Обич за обич

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена...

Евтим Евтимов

Себеприсъда

Когато си отиде ти от мен,
разпънаха ме сили непознати.
И аз проклех и твоя първи ден,
и твоята любов и радостта ти.

Тогаз разбрах, че под това небе,
когато във любов съм ти се вричал,
измамвал съм се сто пъти. Не теб -
аз себе си чрез тебе съм обичал.

Добри Жотев

Познавам те...

Познавам те. Ти си добро момиче. Винаги си била добро момиче. Дълбоко в себе си обаче смяташ, че животът не се изчерпва със спазване на правила. Тайно жадуваш за неизвестността. Ако си честна към себе си, Той е част от непозната територия. Подбираш грижливо партньорите си, ала отдадеш ли се на някому, стандартите ти, към които обикновено се придържаш, излитат през прозореца. Мислиш, че ще се омъжиш за приятеля си. Питаш се обаче, защо не носиш венчална халка. Обичаш семейството си, но искаш да решаваш сама, как да живееш. Същевременно се тревожиш, че близките ти няма да одобрят избора ти.
                                                Н. Спаркс

Лигльовците на дядо Боже

"Ние - мъжете, синко, сме лигльовците на дядо Боже. Особена грижа сме му - голяма и ласкава. Дава ни един ангел за майка и ни изпраща винаги още един - да ни изправи, да ни събере, да ни върне на света. И пак в женски образ.
- Голямата любов?
- Не, детето ми! Голямата жена. Голямата жена не винаги е голямата любов. А и голяма любов няма. Всяка голяма любов е предпоследна, като заповедите в казармата.
- А голямата жена?
- Тя е вторият ангел. Идва в най-тъмната част от живота ти и те спасява. След което ти я изоставяш... Или поне аз така направих.
- Но защо?!
- Заради младата, заради русата, заради множественото число....
- И пак не разбирам. Защо си изоставил ангела?
- Защото, момче, с ангел се живее трудно. Иска се много кураж, а пък аз съм лигльото на дядо Боже. И като истински лигльо си позволих лукса да се страхувам и глезя повече от необходимото.
- И къде е сега ангелът ти?
- Като всеки ангел - пази ме от разстояние от мен самия, но е достатъчно близо, за да ме спаси бързо, ако се наложи."

                           "Живот в скалите" - Мария Лалева

Красотата

"Красотата - това не са дългите коси, красивите крака, загорялата кожа или идеалните зъби. Красотата - това е лицето, което е плакало, а сега се усмихва, красотата - това е белега на коляното, останал от падане в детството, красотата е в тъмните кръгове под очите, когато любовта не ти позволява да заспиш, красотата - това е изражението на лицето, когато будилникът звъни, тя е размазаният грим, който се стича по лицето ти след душа, това е смеха, когато се шегуваш и ти си единствения, който е разбрал шегата. Красотата е в погледа ти, когато виждаш Него, когато плачеш над страховете си, красотата - това са бръчките, които идват с годините. Красотата - това е начина, по който общуваме с вътрешното си Аз, и начина, по който го проявяваме навън. Красотата - това са знаците в живота, всички удари и грижи, които поемаме. Красотата - това е да си позволиш да живееш, да бъдеш истински жив!"

                                                Ема Уотсън

Потомка

Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.

Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.

Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.

Eлисавета Багряна

------------------------------------------------------------

Източник: Gnezdoto

Любовта

"Любовта е временна лудост. Избухва като земетресение и след това отшумява. И когато отшуми, трябва да се вземе решение. Трябва да разбереш дали корените са станали толкова преплетени заедно, че е немислимо да се разделят. Защото точно това е любовта. Любовта не е задух, не е вълнение, не е провъзгласяване на обещания за вечна страст. Това е просто "да си влюбен", което всеки от нас може да се убеди, че е.
Любовта сама по себе си е това, което е останало, когато любовта е изгоряла, и това е едновременно и изкуство и злополука. Майка ти и аз я имахме, имахме корени, които растяха един към друг под земята и когато всичкия хубав цвят беше паднал от нашите клони, ние открихме, че бяхме станали едно дърво, а не две."

               "Капитан Корелис Мандолин" - Луис Де Берниер

"Вземете ми здравето, живота, младостта, времето - вземете ми всичко! Нищо не ми трябва, ако нея я няма! А нея я няма..."

                                       Захари Карабашлиев

И като я гледаше

"И като я гледаше такава, той осъзна, че тя бе станала вече неуязвима и че тъкмо, когато изпитваше най-голяма нужда от съществото й, нямаше никаква власт над нея." 

                                   "Тютюн" - Димитър Димов