Върховна нощ

Във тази нощ върховно кратка,

докосваш устните в целувка сладка.

Усетих дишането учестено,

познах и чувството ти устремено.

В главата ми танцуват мисли бясно,

във твоята прегръдка е опасно.

Ръцете ти треперещи и потни

флиртуват с дрехите ми мокри.

Тупти сърцето в ритъм бесен,

въздишка, стон - така отнесен.

Въздуха изгаря до червено

от емоции избухва мигновено.

Превзел си ми душата вечерта

и тръгваш пак на сутринта...

Сладък грях

Вълшебна нощ - луна, звезди и сласт,

вода кристална – две тела горят от страст...

Легло им е тревата мокра,

небето тяхната завивка топла.

Завихря ги света в тоз сладък грях,

превръщайки задръжките във прах.

Прегърнати преплитат свойте длани

в стенание от сладостта обляни.

Потъват в тишината пламенни и голи,

потокът само нещичко ромоли.

Душите им - отнесени в любовната игра

танцуват със светулките до сутринта.

В такъв разкош посреща ги зората.

Пристига и денят, огрян от красотата!

- Чарлз, нещо ми убива в обувката! Виж какво е!
- Камъче, сър Джон.
- И какво прави това камъче в обувката ми?
- Убива ви, сър Джон.