Крепостно градче

По паветата си тропкаме доволни

и разглеждаме дюкянчета околни.

За Ени има ръчно изработени бижута,

а Ник си носи сувенирен меч във скута.

Навсякъде е пълно със история

за кръстоносци на катарска територия.

Изумени от военната архитектура,

надничаме от всяка бойна кула.

В епископски дворец хотелчето е скрито

и древно укрепление с бръшлян обвито.

На фона на залязващото слънце спираме за снимка

и продължаваме към следващата наша спирка...

Есенен уют

Уютно е тук да приседнеш до мен,

когато листата червено-оранжеви,

попаднали тихо в есенен плен,

рисуват вечери в злато обагрени. 

А ние притихнали, с чаша в ръка,

мечтаем за пролетни утрини...

В горещата вана, в три през нощта,

за дълго оставаме сгушени...

Как да живея

"Повечето от онова, което наистина ми е потребно, за да знам как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил още в детската градина. Ето какво научих там: 
Играйте честно.
Не удряйте хората.
Оставяйте нещата там, където сте ги намерили.
Не вземайте вещи, които не са ваши.
Извинете се, ако сте обидили някого.
Мийте ръцете си преди всяко ядене.
Изчервявайте се.
Топлите сладки и студеното мляко са полезни.
Живейте хармонично.
Научете нещо.
Измислете нещо.
Порисувайте.
Попейте.
Потанцувайте.
Поиграйте. Поработете… Всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте.
Когато сте на улицата, внимавайте дали не идва кола.
Дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.
Бъди готов за чудеса.
Помни малкото зрънце, което си посадил в пластмасовата чашка.
(Корените му отиват надолу, стъблото – нагоре, и никой
не знае как и защо, но и ние сме като него.)
Дори златната рибка, и хамстерите, и белите мишки,
и растението в пластмасовата чашка умират.
Ние също. Най-важната дума на света е: Виж!
Всичко, което трябва да знаем, е някъде там.
Ти си на този свят, за да се учиш."

                                              Робърт Фулам