Тя ли е...?

Навън е тъмно, пак си сам

и само някакъв щурец се чува.

От чашата отпиваш неразбран,

а тя отново някъде пирува.

Ще имаш ли повторно в нея вяра,

след тежките обидни номера?

Преглътнал си поредна изневяра

на безсрамната ти хубава жена.

Дали ще имаш сили да се справиш

и да забравиш невъзможната мечта?

Не е ли по-добре да се изправиш

и да посрещнеш любовта!

А може би тя е тъй голяма,

че ще попиташ Бог - къде ли е била?

Тогава вярвай ще откриеш смисъла

на истински красивата Жена!

Със тези мисли в миг заспиваш,

щурчето нейде пак си пей,

луната нова ще сънуваш,

за тебе знай отново ще изгрей...

На тръгване

Преди да тръгнеш помисли,

ще можеш ли обратно пътя да намериш.

Рискувайки прекрасните си бъдещи мечти,

дали ще бъде там ако се върнеш?

Нима сега не си щастлива?

Оглеждайки се в истински очи

и всеки ден като го преоткриваш,

отново влюбена си до уши.

А утре знам ще те разочарова

със някаква безумно глупава лъжа,

но ти не слушай чужди хора,

ще плащаш за решението си сама.

Нима света е безпогрешен

и въпреки, че днес обидено тъжиш,

безкрайно много го обичаш

и малките му грешки можеш да простиш.

За туй за миг се обърни преди да си заминеш

и виж невидимите му от любовта сълзи,

че слабостта си той пред тебе няма да покаже,

но тръгнеш ли сърцето му ще изгори!

- Ало, полиция! Елате веднага! Обрали са ми колата!
- Какво са ви взели?
- Всичко! И касетофона, и таблото, даже кормилото и педалите!
- Добре, пращаме патрул.
След десет минути:
- Ало, полиция!
- Какво?
- Може да не идвате. Бил съм седнал на задната седалка.