Времето направо ме убива,
и само тръпки ме побиват.
Душата също пита се – дали,
а дъждът не спира да вали...
И ето идва пак нощта,
а аз не мога да заспя.
В очите ми отново той
сияе,
и иска само мен да
опознае.
В очакване и този ден
минава,
но нашата любов крила ми
дава.
Сърцето стене - няма да
се бавя,
Няма коментари:
Публикуване на коментар