Коледно чудо

Вижте малките детски очи, 

пак са пълни със сълзи...

Сама и боса, броди пеша, 

бедната осиротяла душа...

Няма го бялото птиче, 

да стопли горкото момиче...

Незнайно от къде долетя,

и до момичето се спря,

приказно създание в бяло, 

с божествени крила и наметало.

Прегърна топло бедното сираче, 

в миг престана то да плаче.

И хоп, изведнъж нещо се случи,

изчезнаха сякаш всичките звуци...

- Това е дома ти - феята каза - 

в реалност, на детето мечтите показа.

Момичето грееше с нова премяна,

а стаята блестеше от усмивка огряна...

Феята потъна в Северното сияние

и озари селцето със своето обаяние.

Светлини обагриха небето с пълна мощ,

превърнали се в чудото на Коледната нощ!

Изгубеното писмо

Хелоууу, казвам се Веселушка

и съм на Дядо ви Коледа дружка.

Идвам за едно писмо да ви разкажа,

обещавам да не лъжа и да мажа,

че иначе през крив макарон ще видя вредни

и ще работя ден и нощ извънредно.

Не казвам, че дядо ви е лош,

ама като се развилнее, пфууу, пада нощ.

Та, да не се отплесвам вече,

че ще ми оскубе червеното елече.

Опа, сори, пак се изпуснах,

обещавам няма нищо да пропусна.

И така, започвам с историята.

Бях си на бюрото в лабораторията,

където проверяваме идентичността на писмата

и тъкмо отбелязвах "корект" на листата,

когато получих странната информация 

за нещо задръстило входната инсталация.

Няма да ви отегчавам с правилата,

ама някаква хартия била заседнала в тръбата.

Цял ден Сръчко се опитваше да я изкара

и в края на деня точно при мен я докара.

Беше мръсна и страшно пожълтяла,

сякаш хиляди години е стояла.

Отворих внимателно писмото овехтяло

и зяпах безмълвно мастилото избеляло...

Ами сега, какво след двайсет години да сторя,

то сигурно всичко е вече една стара история.

Реших тайно в залата с телескопа да се промъкна

и да се опитам само с едното око до надзърна.

Ооо, но това е Алекс, аууу че красив младеж!

Аха, явно има сериозен копнеж!

Красива девойка до него стоеше,

облечена в бяло и странно блестеше.

Във нея туптеше специално сърце,

подарък от малко момче с едноухо мече...

Крепостно градче

По паветата си тропкаме доволни

и разглеждаме дюкянчета околни.

За Ени има ръчно изработени бижута,

а Ник си носи сувенирен меч във скута.

Навсякъде е пълно със история

за кръстоносци на катарска територия.

Изумени от военната архитектура,

надничаме от всяка бойна кула.

В епископски дворец хотелчето е скрито

и древно укрепление с бръшлян обвито.

На фона на залязващото слънце спираме за снимка

и продължаваме към следващата наша спирка...