Бъдеще мое

Здравей, мое Бъдеще сладко!
Какво ли от теб да поискам?
Аз имам от всичко по малко,
не смея и теб да притискам.

Мечтая за къща в Балкана

с голяма и цветна градина,

с веранда от слънце огряна
и нощ като черна коприна...

Мечтая за изгреви в златно,
аромата на кифли с кафе,
смеха на децата в утрото хладно,
целувка гореща, любящи ръце...

Мечтая за кървави залези

с музика, танци и вино.

Да нося докрай старите белези,

като дар от момчето любимо.

Мечтите се сбъдват понякога,

когато тъй силно ги искаш,

затуй, мое Бъдеще сладко,

чакам при мен да пристигнеш.

Реч, Реч!!!

- Благодаря... ъъъ... много благодаря... ъъъ... ( мълчание )

Опитвам въздух дълбоко да си поема и да забравя за проблема,
само мисли реят се в главата, а не излиза дума от устата...
"Нали съм с роклята блестяща, защо ли не изглеждам подходяща?
И не обичам всички да ме зяпат така, в земята ще потъна на часа..."
Усещам как изгаря ми ушето и капки пот избиват по вратлето...
"Дали да не избягам от това унижение?!? Боже, какво съм падение...
Стегни се Ева, поне за минута, кажи две думи на хората тука!"
И преди да загубя съзнание, успях да изрека следното признание:

- Мили Коледни Еленчета и вие Форумни Лауреатчета,
бъдете все така прекрасни, щастливи, влюбени, опасни!
На скъпите ни Снежни Човечета, Баба Коледа и Снегоръчка,
благодаря ви от сърце, за вас гласувам с двете си ръце!!!
И не спирайте да мечтайте в нощта, на Коледа се случват чудеса!!!
( Упс... Каква беше тая глупост велика?!? - утре всеки ще се пита... )

В този миг светлината взе да затихва и се изсипах като тиква...
Последни думи ... пляяяс ... - Ева напусна кораба ... тряяяс ...

Коледен подарък

Белобрадият старец през комина слезе,

с канелени бисквити и млекце се поглези.

В тъмната стая своята шапка оправи

и всички подаръци под елхата постави.

Едно специално пакетче някой щеше да отвори,

надписано с три златни буквички отгоре.

И тъкмо да тръгне по пътя си да продължи,

някакво приятно усещане в него се появи.

Ярко проблясване вниманието му привлече:

"Здравей, мило момиче!" - с усмивка изрече...

Коледната звезда на върха на елхата блестеше,

а на канапето в хола Ева тихичко спеше...