Ти си

За мен си слънцето в небето,

галещо ме сутрин със лъчи

и чувствам как изгаря ми сърцето,

отваряйки две сънени очи.

За мен си вятъра в полето,

рошещ нежно моите коси.

А как пронизва ми лицето

щом посоката си промени.

За мен вълната си в морето,

носеща ме властно на ръце.

Разбива се в брега и ето

превръщам се във пясъчно зрънце.

За мен луната си красива,

докосва устните ми във съня,

но в утрото отново се покрива

оставяйки ме да мечтая за нощта.

За мен си облачето бяло,

прегръщащо ме с пухкави криле.

Отваря свойто одеяло

и рея се в небесното поле.

За мен звезда си в небосклона,

пътя ми рисува в светлина.

Внезапно падне ли зад склона

загубвам се във тъмнина.

За теб не мога да забравя

дори далече по света,

защото всичко ми подсказва,

ТИ СИ магията на ЛЮБОВТА!!!

За теб

За теб е всяка моя мисъл

И пак живота има смисъл.

За теб е нежната усмивка

И всяка мъничка извивка.

За теб и слънцето изгрява

И в моите очи се отразява.

За теб от чувства аз преливам,

До тебе искам да заспивам.

Докосвам те, целувам те,

Усещам твоето сърце.

Събуждам се истински щастлива,

Защото ти си в моите ръце!

Среща в нощта

Нощта е майска и дъждовна, 

и вече чакам срещата греховна.

Дали ще дойде в този късен час?

Се питам аз почти на глас.

И нейде там в далечината,

съзирам аз усмивката позната.

Пристъпва той едва забележимо

с букетче розички - така неустоимо.

Привет – успявам само да отроня,

не мога хилядите мисли да прогоня. 

И въпреки тоз вятър хладен,

изгарям аз от погледа му жаден. 

Навежда се и плахо ме целува,

подтиквайки душата да танцува. 

Разбирам, че така ще бъде винаги,

сърцето ми пленено е завинаги...